Експерти: Тръмп няма шанс за Нобеловата награда за мир

Вместо това петчленният комитет може да реши да отличи хуманитарна организация, която работи в условия, утежнени именно от съкращаването на американска помощ при управлението на Тръмп. Официалното обявяване е на 10 октомври. Сред възможните фаворити са Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), детският фонд на ООН (УНИЦЕФ), Червеният кръст, „Лекари без граници“ или местни групи като „Emergency Response Rooms“ в Судан.

„Той няма никакъв шанс да получи Нобела за мир“, коментира историкът Асле Свийн, като посочи подкрепата на Тръмп за Израел във войната в Газа и опитите му за сближаване с Владимир Путин.

В завещанието на Алфред Нобел се казва, че наградата трябва да бъде присъдена на човек, „който е направил най-много или най-добро за развитието на приятелството между народите“. Това, според Нина Грегер от Норвежкия институт за изследване на мира, няма нищо общо с политиката на Тръмп: „Той извади САЩ от Световната здравна организация и Парижкото споразумение за климата, започна търговска война със стари съюзници. Това не е поведение на президент, който работи за мир“.

Минали изненадващи лауреати

В историята обаче е имало и неочаквани носители на отличието – например Барак Обама само осем месеца след като стана президент, или Хенри Кисинджър по време на Виетнамската война. „Понякога хора са получавали Нобела за мир въпреки авторитарно минало или принос към конфликти – но именно защото са предприели стъпки да поправят стореното“, обясни бившият член на Нобеловия комитет Хенрик Сюсе, посочвайки примера с Фредерик де Клерк и Нелсън Мандела.

Според Грегер, ако Тръмп успее да окаже натиск върху Путин да прекрати войната в Украйна или върху Бенямин Нетаняху да спре войната в Газа, би могъл да бъде обсъждан като кандидат.

Интензивна кампания за лобиране

Много политици са лобирали за наградата, но никой не го е правил толкова настойчиво, колкото Тръмп. Той нееднократно е използвал публични изяви, включително пред Общото събрание на ООН, за да заяви, че заслужава отличието.

Подобни кампании обаче са контрапродуктивни, заяви заместник-председателят на настоящия Нобелов комитет Асле Тойе: „Тези опити за влияние имат по-скоро отрицателен, отколкото положителен ефект. Обсъждаме това вътре в комитета и не го харесваме“.

Председателят на комитета Йорген Ватне Фриднес подчерта, че вниманието няма да промени начина им на работа: „Всички политици искат да спечелят Нобелова награда за мир. Нашата надежда е, че идеалите зад нея ще бъдат цел за всеки лидер“.

Кой може да получи отличието?

Освен хуманитарни организации, възможни лауреати са и институции на ООН – например Международният съд или самата организация, която тази година отбелязва 80-годишнина.

Комитетът може да обърне внимание и на журналистите, след като през изминалата година рекорден брой медийни работници, най-вече в Газа, бяха убити при работа. В такъв случай биха били отличени „Комитет за защита на журналистите“ или „Репортери без граници“.

Друга възможност са местни посредници, които договарят примирия и достъп за хуманитарна помощ – като миротворческите комитети в Централноафриканската република, „West Africa Network for Peacebuilding“ или медиаторската група в Ел Фашер, Дарфур.

„Всички тези кандидати биха били достойни за наградата“, смята Карим Хагаг, директор на Стокхолмския международен институт за изследване на мира.