Емигранти искат узаконяване на БГ-училищата в чужбина

В него участваха над 100 представители на родните учебни заведения в САЩ и по света, които се срещнаха с министъра на образованието Сергей Игнатов и зам.-председателя на НС Георги Пирински.

Представителите на образователните ни центрове зад граница настояха пред гостите от България в нормативните документи ясно да се формулират критериите, по които училищата ни в странство ще се лицензират в бъдеще.

В момента има около 200-300 хил. българчета, до които не достига държавното финансиране за обучението им по програма “Родна реч и култура”, каза пред “Труд” председателката на Асоциация “Български език - език европейски” в Париж Камелия Конакчиева. По думите й в момента едва 9400 наши деца зад граница са обхванати от програмата. “Издръжката за дете зад граница - да учи български език, литература, родна история и география, не надхвърля единния разходен стандарт за България, което не е повече от 1000 лв.”, уточни тя.

На форума стана ясно, че училищата ни извън България функционират в правен парадокс. От една страна ги има, но от друга, според законовата разпоредба на страната ни, ги няма. В момента издръжката им в чужбина е платена и се крепи на доброволен труд и частна инициатива. “Не искаме да вземем от държавата, а искаме да дадем нови, грамотни български граждани”, допълни Конакчиева.

“За нас България е там, където има българска общност или училище”, каза за “Труд” министърът на образованието Сергей Игнатов. “Съществуването на българските училища в чужбина е изключително важно, защото те запазват българщината по света и са мост, по който се осъществява съвременната мобилност”, подчерта той. Игнатов сподели, че желанието му е статут на българско училище да получат всички, които отговарят на критериите, заложени в програмата за роден език. Така, ако децата, завършили ги в странство, решат да се завърнат, ще могат да продължат без проблеми своето образование в родината си.

В момента финансирането на училищата ни навън е на конкурсен принцип по програмата “Роден език и култура”, обясни Игнатов. Ако се стигне до добра, прецизна формулировка на критериите, по които те ще работят, някои от тях ще получат статут на защитени и процент от бюджета на държавата ще отиде за поддържането им. Министърът не скри, че е положително настроен от резултатите на срещата в Чикаго.