Ерата на абсурдно евтините полети на къси разстояния в Европа е към своя край

Вероятно сте подозирали, че ерата на абсурдно евтините полети на къси разстояния в Европа е към своя край. В крайна сметка според търсачката за пътувания Kayak летните полети между Обединеното кралство и континента в момента са с една трета по-скъпи от миналата година. Но два нови доклада ясно показват, че това не е само временна турбуленция, пише още Блумбърг.

Това е новата реалност за полетите, тъй като авиокомпаниите са изправени пред огромното предизвикателство на декарбонизацията и затягането на законите за спазване на климатичните изисквания.

Първият насрещен вятър произтича от две големи промени в Системата за търговия с емисии на Европейския съюз (СТЕ на ЕС). Авиокомпаниите трябва да разполагат с достатъчно квоти за емисии, за да покрият всеки метричен тон въглероден диоксид, изпуснат в атмосферата при полети, започващи и приключващи в Европейското икономическо пространство, Обединеното кралство и Швейцария. В момента те получават около половината от тези квоти безплатно. Но тази сделка приключва през 2026 г., тъй като от 2024 г. делът на квотите, за които трябва да плащат, започва да се увеличава. Това на практика ще удвои разходите им за въглеродни емисии само за три години.

Единичната цена на въглеродните емисии също се повиши напоследък, като в края на февруари за първи път надхвърли 100 евро, и не изглежда да е на път да се върне надолу. В доклад на Алекс Ървинг, европейски анализатор по транспорта в Bernstein, се посочва, че разходите на европейските авиокомпании, произтичащи от тези промени, ще възлязат на около 5 млрд. евро през 2027 г.

Това е само тънкият край на клина. През следващите три десетилетия авиацията трябва да се трансформира от замърсяваща индустрия - самолетите са отговорни за 2,5 % от глобалните емисии на CO2 - в индустрия с нулеви нетни емисии. Съгласно "Destination 2050" - планът на европейския сектор за намаляване на емисиите - това ще стане чрез инвестиции в бъдещи самолети и инфраструктура, повишаване на ефективността на операциите и използване на алтернативни горива и технологии за намаляване на въглеродните емисии.

В доклад на изследователските групи SEO Amsterdam Economics и Кралския нидерландски аерокосмически център, изготвен по поръчка на органите на авиоиндустрията, разходите за постигане на нулеви емисии до 2050 г. се оценяват на 820 милиарда евро.

В доклада се заключава, че секторът няма да може да поеме тези разходи сам. Само промените в СТЕ на ЕС ще намалят оперативната печалба на шестте най-големи авиокомпании от точка до точка на континента (Ryanair Holdings Plc, EasyJet Plc, Wizz Air Holdings Plc, Vueling, Eurowings и Transavia) с около 77 %. Това означава, че цените на билетите ще трябва да бъдат по-високи, което от своя страна означава, че унищожаването на търсенето е неизбежно. Както пише Ървинг: "Ако беше възможно да се налагат по-високи цени, без да се разваля търсенето, авиокомпаниите вече щяха да го правят."

Нарастването на търсенето е деликатна тема за авиокомпаниите, както показва неотдавнашната битка между холандското правителство и летище "Схипхол" в Амстердам относно предложените ограничения на полетите. Прогнозите са сериозни: Международната асоциация за въздушен транспорт предполага, че броят на пътниците ще се увеличи почти двойно до малко под 8 милиарда до 2040 г. спрямо нивата от 2017 г. Времето ще покаже дали повишаването на цените на билетите няма да ги намали, но остава въпросът дали растежът изобщо е съвместим с амбициите за въглеродна неутралност.

Отговорът може да се окаже труден за преглъщане. Декарбонизирането на полетите е достатъчно трудно и без допълнителните пътници. В справка на Royal Society например се посочва, че дори задоволяването на съществуващото търсене на авиационни услуги в Обединеното кралство с биогорива ще изисква около половината от земеделската земя на страната.

Естествено, по-малкият брой полети е най-лесният начин за намаляване на въглеродните емисии, така че намаляването на търсенето би довело до своите ползи за климата. В доклада на авиационната индустрия се изчислява, че през 2050 г. спадът в търсенето в резултат на повишаване на цените за заплащане на устойчиви самолетни горива би намалил емисиите с 12 %, а икономическите мерки - като задължения за търговия с емисии и инвестиции за отстраняване на CO2 - биха довели до допълнително намаление с 2 % в сравнение със сценария на запазване на обичайната практика.

Все пак има нещо тъжно в това да се сбогуваме с ниските цени, които направиха пътуването по света достъпно за милиони хора. Особено като се има предвид, че тези, които осъществяват най-много полети, са и най-способни да преглътнат допълнителните разходи. В Обединеното кралство хората с най-високи доходи изразходват много повече енергия за летене, отколкото най-бедните 20% като цяло. Въвеждането на такса за редовните пътници, както предлагат групите за борба с изменението на климата, би могло да помогне за преодоляване на това неравенство и да създаде нов източник на финансиране за декарбонизиране на сектора, въпреки че ще бъде изключително трудно за прилагане.

Може би си струва да се припомни, че има и други начини за придвижване из Европа. В четвъртък Eurostar отбеляза петгодишнината на маршрута си Лондон-Амстердам с твърдението, че за това време е спестил над 83 000 тона CO2, изхвърлени в атмосферата. Може би, тъй като полетите на къси разстояния стават все по-скъпи, пътуването с железопътен транспорт ще става все по-примамливо - и достъпно.

По отношение на декарбонизацията на авиацията има много неизвестни. Голяма част от технологиите, които се очаква да се използват в сектора, като например електрически или водородни самолети, все още не са готови за излитане. Но едно нещо е сигурно: това ще бъдат много скъпи и трудни няколко десетилетия.