На есен първолаците по цял ден в училище

Промените ще станат факт въз основа на промени в Правилника, тъй като Законът за училищното образование няма да бъде приет до началото на новата учебна година. Прогнозата на Коджабашиева е, че проектът ще влезе за обсъждане в Министерски съвет през есента. В суров вид обаче ще се появи до края на март, когато ще бъде подложен на широко обществено обсъждане, в което да се чуят мненията на учители, директори, родители, експерти, психолози и представители на бизнеса.

Основните идеи в него са основното образование да приключва в 7-ми клас, а гимназиалното да е на два етапа. В първия - от 8 до 10 клас, трябва да е овладян общообразователният минимум, а по нататък – след 10-ти клас, да се надгражда. Там ще се заложи на профилирано и професионално обучение.

През новата учебна 2010-2011 г. децата ще продължат да учат по старите учебници. Те няма как да бъдат пренаписвани, тъй като затова е необходима промяна в учебните планове, а това може да стане само със законови промени. Най-рано това може да се случи през учебната 2011-2012 г. На този етап обаче е възможно по предложение на просветния министър или на авторите на учебниците, да бъдат подменени отделни текстове с други – “по обективна необходимост”. “Учебната програма не е фиксирала автори и произведения”, уточни зам.-министър Коджабашиева. Тя даде за пример един от скандално известните текстове – за “Лиска Миска” от учебника по музика за трети клас, който е отпаднал през 2008 г. тъкмо по критерия “обективна необходимост”.

По първоначални разчети разработването на нови учебни програми и планове по всички дисциплини ще струва около 50-70 млн. лв. Сериозната работапо тях обаче ще започне едва след окончателното приемане на Закона за училищното образование. Отсега се знае, че ще бъде въведен нов предмет в гимназиалния курс - “Препдприемачество”.

До края на март в суров вид трябва да се появи и Законът за висшето образование, съобщи министър Сергей Игнатов. Обсъждането на проекта няма да мине безболезнено. Особено драматично ще е приемането на механизма за намаляване на броя на университети у нас. “Сходните по предметна област университети ще формират обща структура. Това е наложително да се случи”, категоричен бе Игнатов. Сега у нас ВУЗ-овете са 51, предстои да станат 40, с тенденция за още по-чувствително намаляване чрез “отваряне на вратата за преструктурирания”. Освен чрез законово изискване, окрупняването ще бъде подплатено и със стимули. “Тръгнала е една мода и всеки представител на населен пункт с над 2-3 хиляди човека идва и казва – ама ние си нямаме университет. Трябва да обясним някак си на хората, че университетът иска и специална академична среда”, възмути се Игнатов.

Игнатов не е убеден, че Пернишкият университет ще заработи на практика. “Ще видим как ще стане тази работа. Това е един проект – той ще се случи или няма да се случи. Дори и да мине през парламента, един университет трябва да привлече студенти. Идеите на бабите да дават стаи под наем, невинаги съвпадат с мечтите на младите хора”, коментира просветният шеф.