Евгений Кънев: Демократичната реакция изискваше да признаем грешките си и да направим нужните реформи

И се сетих. Ами да, това е рефлексът на тоталитарната БКП срещу Запада.
Първата истерия, която помня беше при покушението срещу Папата. Как това било дело на Западните служби, а накиснали невинна България - лелееха денонощно БНТ и Работническо дело. След това се оказа - независимо, че Антонов наистина е може би използван - че най-вероятно КГБ и нашите служби стоят зад покушението.

Втората истерия беше с Голямата екскурзия през 1989 г. Българските турци бяха едва ли не обвинени, че не си признават българските корени и затова нямали място у нас - така беше представено тяхното желание да напуснат родината си, която им отне имената. А Турция беше враг, който можеше всеки момент да ни нападне - и затова няколко години имаше струпана армия около границата ни, спомням си войнишките години.
Имало е и много други истерии - като обвиненията към българските журналисти от Свободна Европа и Дойче Веле, че са родооотстъпници, работещи за Запада и срещу Родината си (отъждествена с комунизма).

Общото с Шенген?
Че обвиняваме Запада за нашите собствени глупости и перверзни “патриотични дела” в нарушение на общочовешките ценности в хартата на ООН.
Демократичната реакция изискваше да признаем грешките си, да направим нужните реформи и да водим дълга искрена дипломация със скептиците в ЕС, за да ни приемат. А след като това не е станало, президентът, вместо да пише глупави и лъжливи постове срещу Руте и Нидерландия, да посочи основния виновник, както го правеше години наред - ББ и ГЕРБ.

Но… Радев вече има друга игра и ББ вече е табу в неговите изяви, за разлика от новия му враг - ПП. Защото предпочете лесното - да се подчини на силите на Злото, а у нас то винаги е с Русия и срещу Запада, независимо от маските.
Впрочем, след като започнах с истериите на БКП срещу Запада, ще ви припомня една належаща, но липсваща истерия. Тази от 1986 г - Чернобил. Защо? Защото катастрофата беше причинена от “братския СССР”. И соц патриотизмът отстъпи на дълбокото мълчание.

По същия начин, по който бедствието, което ни носи днес Русия със своята война се премълчава или смекчава от тоталитарните рефлекси.
Които още ни управляват.

Икономистът Евгений Кънев, Фейсбук