„Очакванията ни в момента са, че около 2030 г. Европа ще има недостиг на ракети носители“, казва Ашбахер пред Financial Times. По думите му анализът на ЕКА показва, че между 2029 и 2031 г. ще има пик в необходимостта от изстрелвания, ако бъдат взети предвид всички планирани спътникови групировки и космически мисии.

 

Проблемът е особено сериозен на фона на конкуренцията от САЩ и Китай. През последните пет години двете държави изведоха стотици спътници в орбита и инвестираха значителни средства в космически и отбранителни технологии. Само през миналата година компанията SpaceX на Илон Мъск е изстреляла 170 ракети, докато Европа е извършила едва осем изстрелвания.

 

Развитието на ракети за многократна употреба от SpaceX допълнително промени пазара, като значително намали разходите за извеждане на товари в космоса.

 

Европа обаче планира редица мащабни космически проекти през следващите години. Сред тях са спътниците за многорбиталната система Iris², навигационната мрежа Galileo и програмата Copernicus – най-голямата в света система за наблюдение на Земята. Германия и други държави също разработват собствени национални спътникови групировки, а ЕКА работи и по проекти за военни спътници за страни като Гърция, Испания и Полша.

 

В същото време европейската космическа индустрия продължава да се сблъсква със сериозни структурни проблеми. Сред тях са производствените забавяния и необходимостта от реформа на начина, по който се възлагат космическите проекти.

 

Европейската ракета Ariane 6 трябваше да възстанови независимия достъп на континента до космоса, след като забавянето на програмата остави Европа без собствена тежкотоварна ракета за около година. През този период европейските държави бяха принудени да разчитат на SpaceX. Ariane 6 извърши първия си полет през юли 2024 г., а през декември същата година в експлоатация се върна и по-малката италианска ракета Vega-C.

 

Все пак Ашбахер е оптимист, че Европа може да избегне очертаващия се недостиг. ЕКА вече е поискала от европейските производители да представят разчети колко би струвало увеличаването на производството.

 

В момента се предвижда производството на Ariane 6 постепенно да достигне около 10 ракети годишно, но агенцията проучва възможност то да бъде увеличено до около 15. Подобни разговори се водят и за Vega-C.

 

Според ръководителя на ЕКА решенията за инвестициите, които трябва да гарантират европейската независимост в космоса, ще бъдат насочени към хоризонт до 2035 г.