Пожарите, които обикновено бушуват между началото на юни и средата на септември, вече започват по-рано и продължават по-дълго, а огнената опасност се разширява и към Северна Европа.

През миналата година в Швеция са изгорели около 1100 хектара – с над 120% повече от средното за последните години, а Финландия и Дания също са отчели нива над обичайните. Независими съветници на ЕС също изразиха опасения относно готовността на блока да се справи с нарастващата заплаха. Очаква се Европейската комисия да предложи нова стратегия за ранна превенция и намаляване на риска от пожари.

През 2025 г. пожарите унищожиха 1,03 милиона хектара гори в ЕС – най-високото ниво от началото на воденето на статистика. Най-големи щети понесе Испания с над 393 хил. изгорели хектара, следвана от Португалия, Румъния, Италия, Гърция и Франция.

От Avincis предупреждават, че сезоните на пожарите стават все по-дълги, а времето, в което самолетите могат да се прехвърлят между различни региони на света, намалява – което допълнително ограничава наличния глобален флот за въздушно гасене.

През 2024 г. ЕС отдели 600 милиона евро за закупуването на 12 амфибийни противопожарни самолета DHC-515, които ще бъдат разпределени в шест държави, като доставките се очакват между 2027 и 2030 г. Производителят De Havilland Canada обаче предупреждава, че бюрократичните забавяния затрудняват увеличаването на производството и доставките на техника.

В доклада се посочва и недостигът на квалифицирани кадри, като пилоти. Чуждестранен пилот, който иска да работи в ЕС, трябва да премине множество изпити за лиценз от европейската авиационна агенция, докато в страни като САЩ или Австралия изискванията са значително по-малко.

България и пожарите

Въпреки че България не е сред най-засегнатите страни в Европа, горските пожари се превръщат в сериозен проблем и у нас. През 2024 г. България зае второ място в ЕС по брой горски пожари според EFFIS – близо 600 инцидента, унищожили над 170 000 декара гори. През 2025 г. тенденцията продължава – още до средата на годината хиляди хектари горски територии са засегнати.

Най-сериозно пострада Южна България – Пирин, Родопите, Странджа и Сакар, където съчетанието от горещо време, суша и труднодостъпни терени улеснява разпространението на огъня. Анализите на WWF България и държавните институции сочат няколко ключови причини – над 90% от пожарите са причинени от човешка дейност, най-често небрежност като хвърлени фасове или палене на стърнища, но има и умишлени палежи.

Друг сериозен фактор са климатичните промени, които удължават пожароопасния сезон – вече не обхваща само лятото, но и пролетта, есента и понякога зимните месеци заради продължителните засушавания. Институционалните слабости също усложняват ситуацията – липсата на систематизирана и публично достъпна информация за пожарите в защитени територии, включително Натура 2000, затруднява дългосрочното планиране и превенция.

Трудният достъп до много от засегнатите райони – често в близост до земеделски земи и труднодостъпни горски масиви – налага използването на въздушна техника като хеликоптери. Икономическите щети са значителни – освен преките загуби от дървесина, косвените щети, като загуба на биоразнообразие, екосистемни услуги и туристически приходи, се оценяват на над 100 милиона лева годишно.