Най-лошият пожарен сезон: защо Европа не предотвратява бедствията, а ги гаси?

Драматичните кадри от пожарите, които всяка година обхващат Испания и Португалия, се превърнаха в символ на все по-горещите европейски лета и на опустошението, което носи климатичната криза.

Глобалното затопляне подхранва пламъците, но това не означава, че Иберийският полуостров е обречен всяко лято да се превръща в огнено бедствие.

Експерти твърдят, че по-голямата част от щетите могат да се предотвратят, ако властите на регионално, национално и европейско равнище предприемат действия, пише Politico.

„Климатичните промени имат роля, това е ясно, но те не са основната причина. Това не може да служи за извинение на правителствата, които трябва да вършат своята работа по превенция“, казва Жорди Вендрел, директор на фондация „Пау Коста“, неправителствена организация за управление на пожари.

Тази година пожарният сезон вече е най-тежкият в историята. В целия Европейски съюз огънят е унищожил над 1 милион хектара – територия по-голяма от Кипър. Повечето от тези площи изгоряха през последните две седмици на Иберийския полуостров, където загинаха най-малко шест души.

Мащабът на бедствието доведе до необичайно обществено недоволство и в двете страни – защо испанските и португалските граждани са изложени на подобна смъртоносна опасност всяка година.

„Моят дом, домът на съседа ми, целият ми град Кастрокалбон изгоря, защото властите са некадърни“, извика 74-годишната Хосефина Видал на протест в испанския град Леон в понеделник. Ден по-късно в Португалия на погребението на загинал пожарникар присъстващите обявиха премиера Луиш Монтенегру за „персона нон грата“.

Политиците и от двете страни на границата се стремят да избегнат отговорността и прехвърлят вината върху неконтролируеми фактори – климатични промени, палежи или решения на свои предшественици. В най-добрия случай дебатът се концентрира върху ресурсите за гасене.

Експертите обаче са категорични: предотвратяването на опустошителни пожари е по-лесно и по-евтино от гасенето им. Условията за пожарни бури произтичат най-вече от това как страните управляват – или не управляват – земята си.

Климатичният фактор

Климатичните промени не предизвикват пожари, но създават условия за бързото им разпространение. Все по-интензивни и чести горещи вълни – като тази, която удари Испания и Португалия в последните седмици – изсушават почвата и растенията, правят горите и земята по-лесно запалими.

Учените подчертават, че спирането на глобалното затопляне е важно, за да се избегнат още по-тежки жеги и суши. Но правителствата трябва спешно да намалят риска от бедствия, усилени от климата.

Когато става дума за пожари, това означава да се осигури по-малко гориво за пламъците. „Пожарите, които виждаме, са резултат от десетилетия обезлюдяване на селата и липса на управление на горите“, казва Аранца Перес Олеага, заместник-декан на Испанската камара на горските инженери.

Изоставената земя

През последните десетилетия много фермери и пастири се преместиха в градовете. Изоставената земя бе завладяна от неконтролирана растителност. В Испания вече са изоставени около 2,3 милиона хектара.

Това осигурява огромно количество гориво за катастрофални пожари. През последните 50 години количеството биомаса в страната се е увеличило със 160 процента, отбелязва Едуардо Рохас Бриалес от Политехническия университет във Валенсия.

Спирането на изоставянето на земята е ключът към превенцията, казват експертите. Но в условия на застаряващо население и трудности за препитание тази тенденция вероятно ще продължи.

„Имаме нужда от силен първичен сектор“, казва Виктор Реско де Диос, професор по горско инженерство в Университета в Лерида. Маслиновите насаждения някога служеха за естествени бариери срещу огъня. С обезлюдяването на селата тези култури изчезват.

Новите храсталаци и млади гори може да изглеждат като връщане на земята към природното ѝ състояние. Но Реско де Диос подчертава, че романтичната представа за „дисни-екология“, в която природата се оставя на самотек, е не само илюзия, а и опасна.

„Хората трябва да разберат, че сечта не е екологично престъпление“, казва той. „Напротив – ако засаждаме дървета и после ги оставим без грижа, ние всъщност подготвяме пожарите, които ще пламнат след 20 или 30 години“.

Горски експерти, учени и природозащитници са единодушни: ако природата се остави без управление, това ще подхранва опустошителните пожари.

Превенцията означава разнообразни ландшафти, просеки за противопожарни бариери, политики, които гарантират, че фермерите и пастирите могат да се прехранват.

Също така включва допускане на контролирани пожари. Прекратяването на политиката „всичко да се гаси“ е необходимо. „Нашите ландшафти са горели в миналото, горят в настоящето и ще горят в бъдеще“, казва Вендрел.

Парадоксът на превенцията

Политическите дебати обикновено се въртят около гасенето на вече пламнали пожари. В Испания през изминалата седмица консервативно управлявани региони и лявото централно правителство си разменяха обвинения за липсата на ресурси.

Правителствата обаче по-лесно отделят средства за техника за гасене, отколкото за превенция. Бюджетът на Испания за гасене е двойно по-голям от този за превенция, въпреки че превенцията струва много по-малко.

„Ако искаме пожарникарите да могат да спрат пожара, те трябва да имат средства. Но дори и с всички ресурси на света, те не могат да свършат работа, защото сегашните ландшафти не им позволяват“, казва Реско де Диос.

Задачата пред правителствата не е нито лесна, нито евтина. За да се спре изоставянето на земята, ще са нужни дългосрочни инвестиции в селските райони, казва Перес Олеага.

Тя добавя, че трябва да се стимулира търсенето на материали като дървесина. „Не е случайно, че в провинции като Сория или в Страната на баските пожарите са по-малко. Там горите се поддържат, защото все още има дъскорезници и други предприятия, които живеят от тях“.

Испанското министерство на околната среда, което отговаря и за демографската политика, не отговори на запитване. Министерството на околната среда в Португалия обвини екстремното време, но съобщи, че страната ще инвестира по 246 милиона евро годишно до 2050 г. за мерки в горската индустрия и управлението на земята.

Има признаци, че превенцията вече получава повече внимание. В четвъртък испанската прокуратура за екологични въпроси започна разследване за липсата на планове за горско управление.

Всички експерти обаче признават, че политиците нямат стимул за дългосрочни мерки, защото резултатите ще се видят след години или десетилетия – далеч отвъд следващите избори.

„За един политик сметката е проста“, казва Перес Олеага. „Можеш да се снимаш до пожарогасителен самолет, купен с европейски средства. Но няма как да режеш лента, когато похарчиш пари, за да почистиш гора“.