Европейско издание: Дезинформация около протестите в България, страната е уязвима

Други публикации приветстват падането на „социалистическото правителство“ на България, а трети твърдят, че оставката доказва, че властта принадлежи на българския народ, а не на Брюксел.

Тези твърдения обаче подвеждат за характера на протестите, водени основно от млади хора от поколението Z, които доведоха до оставката на премиера Росен Желязков миналата седмица.

Какво всъщност се случва в България

От края на ноември България е разтърсена от безпрецедентни протести, като десетки хиляди души – предимно млади – излязоха по улиците, пише европейското издание. 

Това не е първата политическа криза за страната. Падането на кабинета „Желязков“ е деветото правителство, което се разпада за последните пет години, на фона на хроничната политическа нестабилност.

Демонстрациите обаче не са по същество антиевропейски. Непосредственият повод беше проектобюджет, който предвиждаше повишаване на данъци и осигуровки с цел по-големи държавни разходи.

Макар предложението да беше оттеглено, общественото недоволство не стихна.

По-дълбоката причина за протестите е натрупаното възмущение от възприеманата корупция сред политическия елит и отражението ѝ върху живота на обикновените хора – особено на младите българи, които настояват за по-добро здравеопазване и повече възможности за реализация.

Сред скандираните послания на протестите, водени основно от млади хора, бяха „Разгневихте грешното поколение“ и „В България израства поколение, което не иска да си тръгва – и ще направим всичко за това“.

Еврозоната – спорна, но не водеща тема

Общественото мнение в България относно приемането на еврото е разделено. Проучване, възложено от Министерството на финансите през юни, показва, че 48% от гражданите са против, а 46,5% са „за“ въвеждането на единната валута.

Разследвания сочат, че съществуват кампании в социалните мрежи, финансирани от Москва, целящи да подкопаят подкрепата за еврото.

Въпреки това отразяването в българските медии и посланията на протестите показват, че основният фокус е върху борбата с корупцията и подобряването на условията на живот, а не върху противопоставяне на Европейския съюз.

Твърденията, че правителството е „социалистическо“, също са подвеждащи. Коалицията включваше дясноцентристката ГЕРБ, БСП и нейните съюзници, както и националистическата партия „Има такъв народ“.

„Протестите не са антиеврото“

Активистът и ученик Мартин Атанасов, участвал активно в демонстрациите, заяви пред The Cube – платформата за проверка на факти на Euronews – че протестите не са антиеврото по своята същност.

„В тях участват хора с различни мнения, но противопоставянето на еврото не е основното послание на движението“, каза той.

„Това, което обединява протестиращите, е искането за прозрачност, доверие и отговорно управление“.

Противно на твърденията в социалните мрежи, протестите и оставката на правителството нямат отношение към планираното присъединяване на България към еврозоната, което остава насрочено за 1 януари 2026 г., потвърди говорител на Европейската комисия.

България – уязвима към дезинформация

Множество изследвания определят България като особено уязвима към руска дезинформация.

Проучване на Центъра за информация, демокрация и гражданство към Американския университет в България установява, че страната е непропорционално често таргетирана от мрежата „Правда“ – система от над 190 сайта, разпространяващи прокремълски наративи.