Говорим за ескалация в София, но как изглеждат протестите в Европа?

Сметоизвозването е било прекъснато през нощта и възстановено след 1:30 часа, когато полицията позволила достъп. Първо са били освободени трасетата на градския транспорт, за да бъдат изтеглени контейнерите. Отпадъците по улиците са избутани във велоалеите, за да започне почистването на пътните платна. В 5:30 часа работата с машини вече е започнала. Унищожени са 12 контейнера за разделно събиране.

До края на деня ще бъде установен обемът и стойността на щетите. Неделков припомни, че разрешението е било за протест на пл. „Независимост“ и мирно шествие до 22:00 часа, както изисква законът. След този час протестите не бива да продължават, „още по-малко в този вид“, каза той. На места електрозахранването вече е възстановено.

Снощният протест изпълни пространството около Президентството, Народното събрание и Министерския съвет. Граждани в София и други градове изразиха недоволство срещу проектобюджета за 2026 г. Организатор беше ПП–ДБ, след отказа на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да изтегли внесения вече проектобюджет. Късно вечерта в столицата избухнаха и безредици.

Как се протестира в Европа?

Щетите при протести в София често се представят като нещо необичайно, но европейската практика показва, че подобни инциденти са чести при масови демонстрации, особено когато има напрежение, блокади и продължителни шествия. В много европейски държави протестите често водят до сериозни щети. Това важи най-вече за Франция, Гърция, Италия, Испания и Германия. Там има традиция на улични сблъсъци, барикади, палежи и атаки срещу обществена инфраструктура. Българската протестна култура е значително по-умерена на този фон.

Франция – Париж и движението на „жълтите жилетки“

Франция е пример за мащабни разрушения при масови демонстрации. Протестите на „жълтите жилетки“ през 2018–2020 г. донесоха изгорели автомобили, разрушени спирки и разбити витрини в центъра на Париж. 

При протестите срещу пенсионната реформа имаше огнени барикади и щети за милиони евро. Подобни сцени са типични за френската улична политика.

Италия – Рим, Милано, Торино

Италия има история на силни профсъюзни демонстрации и улично напрежение. При протестите срещу COVID мерките през 2021 г. бяха палени контейнери, трошена инфраструктура и атакувани обществени сгради. В Торино имаше дори щети по трамваи след хвърляне на пиратки и камъни.

Гърция –Атина и Солун

Гърция също има традиция на интензивни и често насилствени протести. В Атина редовно се използват коктейли „Молотов“, палят се контейнери.

Протестите около икономическата криза (2008–2015) често включваха масови сблъсъци, хвърляне на коктейли „Молотов“, изгорели автомобили и магазини.
Университетските квартали в Атина редовно стават зона на барикади и сблъсъци между демонстранти и полиция.

Германия – Берлин и Хамбург

В Германия най-яркият пример е срещата на Г-20 в Хамбург през 2017 година. По улиците имаше масови сблъсъци, изгорели автомобили и разрушена инфраструктура. Ранените полицаи бяха стотици, а щетите възлизаха на милиони евро. Подобни ескалации са редки, но когато се случат, мащабът е значителен.

В Берлин при мащабни демонстрации (напр. антинацистки или първомайски) почти всяка година има пострадали контейнери, спирки и улични съоръжения.

Испания – Барселона и Каталуния

Испания преживя силни протести по време на каталунската криза през 2019 година.

Барселона видя огнени барикади, нападнати полицейски участъци, блокирани летища и магистрали. Уличните щети бяха сериозни, а сблъсъците продължиха дни.






Какво означава това за случая в София?

Европейската практика показва, че масови протести често водят до материални щети, особено когато има напрежение между граждани и полиция или когато протестите продължат след разрешеното време.

Затова щети като тези в София – повредени контейнери, прекъснато сметоизвозване и щети по градския транспорт – са неприятни, но са малки в сравнение с практиките в Париж, Атина, Мадрид или Хамбург. Българските протести обичайно остават в по-умерената част на европейския спектър.