”Евростат”: Българката е по-здрава от българина

Средният показател за добро здраве в ЕС се изчислява на 64,2 г. за жените и 63,5 г. за мъжете. Това представлява приблизително съответно 77% и 81% от общата продължителност на живота на жените и мъжете в Евросъюза.

Анализът отчита данни от 2016 г. и изчислява очакваните "здрави години" живот на човек в ЕС, а не неговото моментно състояние.

Близо 88% от българите оценяват здравето си като "задоволително или добро", както и "много добро", сочат данни на НСИ за самооценката на българите относно техния здравен статус. Около 10% от българите оценяват здравето си като "лошо", а 2% - "много лошо".

Около 70% от българите до 24 г. дават положителна оценка на здравето си, докато при българите над 65 години процентът за "добро здраве" е едва 1,5. Обратно, всеки трети българин на възраст 65+, или близо 30%, дават лоша оценка на здравето си.

Около 56% от българите декларират, че нямат продължителен или хроничен здравословен проблем, докато 44% съобщават, че боледуват продължително.

Страната от ЕС с най-висок дял "здрави години" на живот е Швеция, а на обратния полюс е Латвия. Според "Евростат" най-висока самооценка на здравето си в позитивна посока дават жителите на Ирландия, а най-ниска – латвийците.