„Държавата трябва да се намеси, за да бъде спасен поминъкът на хората край Дунав“, каза управителят на фериботния комплекс Вероника Симеонова. „От 10 юли сме спрели работа и вече повече от месец сме без никакви доходи. От 70 души персонал в момента работят най-много 15. Останалите са кой в платен, кой в неплатен отпуск.“
Продължителното прекъсване засяга не само дружеството и неговите служители, но и редица местни компании, които използват фериботната връзка за транспорт на стоки към Румъния и останалата част от Европа. Сред най-сериозно засегнатите са земеделските производители.
„Земеделските производители се оплакват, че имат затруднения с износа на реколтата, както и с доставката на торове за тяхната дейност. Нещата са много сериозни.“
Проблемите с ниското ниво на Дунав не са нови. През последните четири години дружеството периодично е търпяло загуби заради засушаването. Досега обаче не се е стигало до толкова продължително прекъсване на работата.
Прогнозите към момента не дават основание за особен оптимизъм и е възможно фериботът да остане спрян поне още месец. „Ако не се вземат някакви мерки, ще става все по-зле и нашата работа ще стане сезонна“, каза Симеонова.
Допълнителен проблем създават големите количества пясъчни наноси в района на пристанището. Симеонова обясни, че през 2023 г. е било извършено основно драгиране на дъното с цел да се подобрят условията за работа, но пясъчната коса продължава да се увеличава.
Въпреки спирането на ферибота дружеството продължава да почиства района на пристанището със собствена техника. Целта е при евентуално покачване на нивото на Дунав работата да бъде възстановена възможно най-бързо. „Имаме амфибиен багер, с който почистваме района на пристанището и в момента той работи. Не е спирал да работи, откакто сме спрели кораба. Правим каквото можем, но мащабите са големи.“
Предвид създалата се кризисна ситуация, Симеонова предлага да бъде обсъдена финансова подкрепа от страна на държавата за дружествата по реката, които търпят значителни загуби заради обстоятелства, върху които практически нямат контрол. „Както се помага на земеделските производители, когато реколтата им погине и се отпускат някакви субсидии, редно е да се помисли за нас и за други бизнеси по реката, които търпят такива огромни загуби.“