Флотилии малки лодки: Иран сменя тактиката в Ормузкия проток

Той заявява, че всякакви подобни съдове, които се доближават до американската морска блокада извън протока, ще бъдат „незабавно унищожавани“, по аналогия с операции срещу наркотрафик в други региони. Военни експерти обаче подчертават, че тези лодки често са въоръжени с тежки картечници, ракетни установки, а понякога и противокорабни ракети, особено когато се използват от елитни ирански формирования като Корпуса на гвардейците на Ислямската революция. Това ги превръща в значително по-сериозен риск, отколкото се предполага в първоначалните оценки.

Според анализатори от гръцката компания за морска сигурност Diaplous, атаките с бързоходни лодки са част от по-широка, многопластова система за въздействие, която включва брегови ракетни комплекси, дронове, морски мини и електронни смущения, целящи да затруднят реакцията на противника и да създадат постоянна несигурност. Оценки на специалисти сочат, че преди ескалацията на конфликта Иран е разполагал със стотици, а вероятно и хиляди такива плавателни средства, укривани в бази, крайбрежни съоръжения и дори в близост до цивилни пристанища. Впоследствие част от тях са унищожени, но значителен оперативен капацитет остава запазен.

Промяната в тактиката идва след временното затишие в ракетните и дронови атаки срещу търговски кораби по време на кратко примирие. Междувременно засиленият натиск от страна на Вашингтон, включително мерки за блокиране и контрол върху петролния износ, допълнително изостря ситуацията в региона. Експерти предупреждават, че цивилното корабоплаване почти няма ефективни средства за защита срещу подобни координирани атаки, които обикновено се извършват от групи по десетина лодки, действащи синхронизирано и с висока скорост.

В същото време анализаторите отбелязват и ограниченията на този подход – малките съдове са уязвими при среща с военни кораби и въздушно наблюдение, а неблагоприятните метеорологични условия могат сериозно да ограничат тяхната ефективност. Въпреки това те остават трудни за проследяване и сравнително евтини за поддръжка, което ги прави устойчива асиметрична заплаха.

Според експерти, цитирани от Reuters, именно тази асиметрична стратегия позволява на Иран да компенсира загубата на по-големи военноморски сили чрез гъвкави и масови средства за атака – модел, използван още по време на т.нар. „танкерна война“ през 80-те години и усъвършенстван в съвременния конфликт.

Крайният ефект остава повишена несигурност за световната търговия, по-високи застрахователни разходи и риск от нови прекъсвания в доставките, тъй като Ормузкият проток продължава да бъде ключов маршрут за около една пета от глобалния износ на петрол и втечнен природен газ.