По думите му директната експозиция на банките към Иран и Израел остава сравнително малка. Активите на кредитните институции, свързани с тези държави – включително кредити и инвестиции – възлизат на около 0,7% от основния им капитал, а задълженията, като банкови облигации, са приблизително 0,6%.

Дори ако бъдат включени и съседните страни, експозицията остава ограничена и е малко под 1% от общите активи на наблюдаваните банки, посочва Машадо. Според последните данни на ЕЦБ големите банки в еврозоната управляват активи за около 27,8 трилиона евро, което означава, че дял от 1% се равнява на приблизително 278 милиарда евро.

По-сериозният риск обаче е косвен. Ако войната доведе до ново поскъпване на енергията, това може да ускори инфлацията и да забави икономическия растеж. Подобно развитие би оказало натиск върху заемополучателите и съответно би увеличило риска за банковия сектор.

Според Машадо рязкото покачване на енергийните цени може да предизвика нов инфлационен натиск и дори рецесионни ефекти върху икономическата активност. Той предупреждава, че подобен сценарий може да се отрази и върху нивото на безработица – ключов фактор за стабилността на банковите портфейли.

В същото време ЕЦБ следи внимателно и пазара на по-сложни финансови инструменти. Машадо посочва, че надзорните органи обръщат все по-голямо внимание на т.нар. синтетични секюритизации – сделки, при които банките прехвърлят риска от кредитни портфейли към външни инвеститори чрез деривати или гаранции.

По данни на ЕЦБ подобни операции са се увеличили с 85% през първата половина на 2025 г. спрямо същия период на предходната година. Надзорниците се стремят да гарантират, че прехвърленият риск няма да се върне обратно в банковата система чрез косвени финансови канали.

Енергийните рискове за Европа

Друг проблем, който подчертават от ЕЦБ, идва от факта, че европейските икономики остават особено чувствителни към сътресения в Близкия изток, тъй като част от газовите доставки идват от държавите в Персийския залив, а значителен процент от търговията с Азия преминава през Суецкия канал.

За разлика от САЩ, които са най-големият производител на петрол и газ в света и не са застрашени от физически недостиг, Европа е в много по-уязвима позиция. След енергийния развод с Русия ЕС купува петрол и газ на открития пазар и е силно зависим от пазарните цени. Европейската икономика расте слабо, за разлика от американската, и нов енергиен шок може да предизвика икономически и политически сътресения, предупреждават анализаторите.

Цените на природния газ в Европа се покачиха рязко от началото на войната, като към 3 март те почти се удвоиха до 56 евро за мегаватчас. Газът представлява 20% от енергията на Европа и е жизненоважен за отоплението, производството на електроенергия и енергийната промишленост. По-високите цени ще увеличат сметките за европейската промишленост и домакинства, които вече плащат едни от най-високите разходи за енергия в света.