„Франс прес”: В България "работещи бедни" едвам свързват двата края

„Нашите заплати са около 950 лева (485 евро) на месец”, казва Катя Колешева (49 г.) пред АФП в семейния едностаен апартамент в град Бухово, в който живеят с 24-годишния си син. „Когато платим месечната си вноска по кредита и сметките, оставаме с 200-220 лева за храна. Това е всичко за нас тримата”.

Според проучване в ЕС 48 процента от 7,2- милионното българско население живее в „материални лишения”, което означава невъзможност да си позволят такива неща като нормално отопление или месо всеки втори ден.

Седем до осем процента от тях са т.нар. „работещи бедни” като Колешеви, които се трудят, но се борят да свържат двата края.
600 000 българи работят на 8-часов работен ден, но остават бедниТе най-често получават около или под 400 лв., които не е достатъчни за нормален живот

Семейството казва, че е трябвало да пропусне вноската по заем от 8000 евро, изтеглени за цигулка на сина си – студент по музика, за да купят дърва за огрев миналата зима.

„Въобще не може да става въпрос за ваканция. От 26 години сме били на почивка два пъти”, казва съпругът на Катя – Мирчо ( 60 г.). Да отидем на кино, на театър, или на кафе е немислимо, допълва мъжът.

Сивокосият мъж с диплома от Националната художествена академия в София работи като нощен пазач в местното читалище, където също води курс по рисуване за деца.

Националните статистически данни показват, че един на всеки петима българи е „относително беден” – преживява с 60 на сто от средния национален доход, а всеки десети живее в крайна бедност. Друго проучване на ЕС от март установява, че България е най-нещастната страна в ЕС.
ЕК отпуска над 100 млн. евро за най-бедните българиЗа лица на социално подпомагане, пенсионери с ниски пенсии

Трайно безработните, овдовелите пенсионери и многодетните семейства, особено сред 10-процентното ромско малцинство, са най-тежко засегнати. Но те не са единствените.

Около 170 000 души, или 8 процента от всички работници и служители, които получават минимална месечна заплата от 184 евро, също са близко до бедността, след като си платят осигуровките и данъците.

Експерти казват, че тази ситуация е наследство от няколко поредни правителства след края на комунизма през 1989 г., които не проведоха реформите, за да направят икономиката по-конкурентоспособна и да привлекат инвестиции.

България беше засегната от банкова криза и хиперинфлация в средата на 90-те години на миналия век, но с помощта от МВФ постигна 10 поредни години икономически растеж (от 1998 до 2008 г.), а през 2007 година се присъедини към ЕС. Но световната финансова криза от 2008-2009 г. струваше на страната загубата на около половин милион работни места, а жизненият стандарт тръгна в обратна посока.
Двама от трима българи са енергийно бедниТе харчат 10 на сто от доходите си за енергоносители

„Други източноевропейски страни успяха да се изравнят с тези в ЕС, но те започнаха реформите по-рано”, казва експертът от Института за пазарна икономиката Петър Ганев пред АФП. „Другите причини са структурни – традиционно ниска икономическа активност, най-ниска в Европа, с много малко работещи хора, и застаряващо населени”, добавя той.

Проблемите на семейство Колешеви започват в края на 2008 г., когато най-големият завод за стомана на Балканите, където Катя е работила като инженер-химик в продължение на 18 години, банкрутира и бяха уволнени над 5600 души. Дължат ѝ повече от 6000 евро неплатени заплати и компенсации, но тя е загубила надежда, че някога ще получи тези пари.

Сега печели само около половината от предишната ѝ заплата и пътува по два часа всеки ден до и от работата си в лаборатория в София. В същото време е и детегледачка в събота, за да свърже двата края.

„През 25-те години на прехода от комунизъм, хората загубиха надежда, че има шанс нещата да се оправят и че можем да излезем от тази ситуация на постоянни лишения и недоимък”, казва тя. „Човек не се нуждае само от хляб, или кисело мляко, или храна. За последен път съм си купила чифт ботуши през 2007 година”.