Франция дава рамо, Европа дава пари: България спасява проекта за 3D радари

С решение от вторник Министерският съвет прекратява досегашната процедура по реализация на проекта и одобрява нова — по модела „правителство с правителство“, което отваря възможност за европейско финансиране по механизма „Сейф“ на Европейската комисия. Условието за това е съвместна покупка между държави членки на ЕС.

„В понеделник в Париж ще подпишем рамково споразумение с френското министерство на отбраната. Документът не е финансово обвързващ, но ще докаже пред ЕК, че България има партньор и влиза в съвместна програма за придобиване“, обясни министър Запрянов.

След това ще последва официално искане за включване в списъка на проекти за финансиране и разработване на детайлното споразумение.

Министърът подчерта, че в бюджета на Министерството на отбраната няма осигурено финансиране за проекта и подчерта, че без тази стъпка процедурата би била окончателно прекратена.

Запрянов отправи и критика към Президентството, като призова то да не действа като „министерство на отбраната в сянка“.

3D радарите (трикоординатни радари) са модерни радиолокационни системи, които измерват и следят обекти в три измерения: азимут (посока по хоризонталата), далечина (разстояние до обекта) и височина (надморска височина на обекта).

България в момента се стреми да поднови остарялата си РЛС техника, част от която е от съветско време. 3D радарите са необходими за интеграция в системите на НАТО, включително за съвместна ПВО.

Позволяват точно откриване и тракинг на самолети, ракети и дронове във всички измерения. Необходими са за съвместимост с ПВО системите на НАТО. Подобна инфраструктура би засилила ранното предупреждение и защитата на въздушното пространство.

Какво представлява „Сейф“?

Механизмът „Сейф“ (на английски: EDIRPA – European Defence Industry Reinforcement through common Procurement Act, неофициално наричан и SAFE от англ. Support Act for European Defence) е инструмент на Европейската комисия.

Целта му е да подкрепи държавите членки на ЕС при съвместно закупуване на военно оборудване, особено в контекста на войната в Украйна и нуждата от по-добра военна координация в ЕС.

Осигурява финансова помощ от бюджета на ЕС за съвместни обществени поръчки в сферата на отбраната.

Програмата е временна – покрива периода 2022–2025 г. Първоначално е с бюджет от около 300 милиона евро, с възможност за разширяване. Поне две или повече държави членки трябва да участват заедно в обществена поръчка, за да се класират за финансиране.






Какво покрива механизмът?

- Придобиване на военно оборудване (напр. радари, боеприпаси, ПВО системи).
- Попълване на складове след доставки за Украйна.
- Стимулиране на съвместни инвестиции в отбранителната индустрия в рамките на ЕС.

Защо е важен:

- Отразява опитите на ЕС да намали зависимостта от външни доставчици (напр. САЩ или Израел).
- Насърчава индустриалната интеграция в европейската отбрана.
- Укрепва общата сигурност в рамките на ЕС и НАТО.