Фрог научи: Предлагат летище София да се казва "Асен Йорданов"

Припомняме, че преди време от "Атака" имаше инициатива "Враждебна да се преименува" на името на легендата Димитър Списаревски, пазил София по време на войната.Миналата година пък беше отбелязана 100-годишнината от създаването на първия самолет в България -дело на Асен Йорданов.

Асен Йорданов е роден в София на 2 септември 1896 година. През 1912 г. учи в Етaмп, Франция, в училището за авиация на легендарния френски летец и авиоконструктор Луи Блерио – пръв прелетял над пролива Ла Манша през 1909 г. с моноплан, който самият той е конструирал. Едва започнал своето обучение, още в началото на Балканската война (1912-1913 г.), Асен се връща в България и заминава на фронта като доброволец. Едва 16-годишен той служи в Първо аеропланно отделение в Свиленград. Тук работи върху конструирането на първия български самолет „Експрес“, по-късно наречен „Йорданов-1″, който е готов през лятото на 1915 г. След неговия изпитателен полет специална комисия от Министерството на войната заключава: „Апаратът е сигурен. Грешки в изчисленията няма. Изобретението да се признае, а Асен Йорданов – за негов изобретател. Датата 10 август 1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене.“, пише Диана Гласнова.

На 21 август вестник „София“ информира, че „в манежа на цар Фердинанд е изложен за гледане от публиката в естествената му величина, готов за летение, един аероплан, комбиниран и изобретен от седмокласния гимназист Йорданов“.

Непълнолетният българин въвежда в „своя аероплан“ ново и важно подобрение, което липсва при тогавашните самолети – допълнително крило, което стабилизира самолета при ъгли на полета над 45 градуса.

По време на Първата световна война Асен завършва ІІ мъжка гимназия в София и е приет в Школата за запасни офицери. След три месеца постъпва в Авиационното училище в Божурище. С чин поручик заминава на фронта и  участва в 84 бойни полета. За проявена изключителна храброст е награден с офицерски Кръст за храброст.

Несправедливият Ньойски договор забранява на България да има авиация, самолетите й са унищожени, а личният състав е уволнен. За летеца и конструктора Асен Йорданов това е голям удар. Под въпрос са неговото бъдеще и кариера. Но през 1921 година се намесва съдбата. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет. Победителите ще получат награда от един милион долара, а сред кандидатите са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. Правителството на Александър Стамболийски им отпуска помощ от 6000 долара и двамата заминават за САЩ. Въпреки че конкурсът не се провежда, с разрешение на правителството Асен Йорданов остава в страната на неограничените възможности. И младият летец използва предоставената му възможност, за да докаже, че това е така.

В началото постъпва като чертожник в конструкторското бюро на корпорацията „Къртис-Райт”, по-късно става летец-изпитател. В същото време продължава упорито да учи и завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. И в учението, и в работата проявява изключителна деловитост и показва широките си технически знания и опит. Напълно заслужено става централна фигура в концерна „Къртис” и е назначен за главен конструктор на заводите. Едновременно е член на конструкторските екипи на могъщите авиофирми „Локхийд”, „Дъглас”, „Пайпър”, „Боинг”. Участва в разработката и съставянето на документацията и инструкции за поддържане и пилотиране на „Летящата крепост” – Боинг B-17, изтребителите Локхийд R-38, Къртис Хоук 81, бомбардировачите В-24 и В-29, на транспортния самолет Дъглас DC-3.

По време на Втората световна война кариерата на българина Асен Йорданов достига своя апогей. През 1941 г. той основава дружество „Джорданоф Авиейшън Къмпани“, преименувано по-късно в „Джорданоф Корпорейшън“, както и дружеството „Джорданоф Електроникс“. Ателиетата му заемат четири етажа в сграда на Медисън Авеню. Дейността на дружествата е тясно свързана с военната отбрана на САЩ. Йорданов открива и авиационно училище, което за кратко време се превръща в най-авторитетната школа за подготовка на летци за гражданската авиация на САЩ.

Асен Йорданов написва девет книги с голяма научна и практическа стойност – за пилотиране, за теоретична подготовка на летците, наземна поддръжка, радиооборудване и т.н. Те стават настолни книги за летците и конструкторите в самолетната промишленост. Издавани са в САЩ, СССР (две издания на книгата „Your Wings“ – „Ваши крылья“ през 1937 и 1939 г.), Англия, Франция, Уругвай, Полша, Япония и Китай. Американският авиоспециалист и пълномощен министър на САЩ в България в периода 1940-1941 г. - Джордж Хауърд Ърл, пише: „Деветдесет на сто от познанията си по авиация американските летци дължат на г-н Джорданоф. Неговите книги се четат като Библията. Издават се в милионен тираж и въпреки това са антикварна ценност.“ А Нийл Армстронг, първият човек стъпил на Луната (само 21 месеца след смъртта на Асен Йорданов – на 20 юли 1969 година), подчертава, че от българския летец и авиоконструктор „както аз, така и всички американски летци сме се учили на авиация.“

След войната Асен Йорданов се насочва към нови области. През 50-те години на миналия век работи върху безопасността на автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница, изобретява безжичен телефонен апарат Jordaphone (Джордафон) – предтеча на днешния телефонен секретар, който дава и възможност няколко души едновременно да разговарят помежду си.

В България никога не се завръща. Въпреки това до последните си дни той настоява на табелката на неговия дом да пише: „Асен Йорданов – български авиатор.“ На 19 октомври 1967 година световните информационни агенции съобщават: „Асен Йорданов – пионер на авиацията, летец-изпитател, авиоконструктор на „Боинг“ и „Дъглас“, почина на 71-годишна възраст.“ Асен умира в болницата „Св. Агнес“ в Уайт Плейнс, близо до Ню Йорк.

Не търсете неговия гроб – прахът му е разпръснат със самолет над Америка.