ФРОГОКО: Номинират проф. Танчев за генерален адвокат по нови правила

Професорът е син на небезизвестния земеделски лидер по татово време Петър Танчев, който освен дясна ръка на Живков, бе и смокиновото листо БЗНС, прикриващо открития 45-годишен тоталитарен режим у нас.

С това свое решение най-голямата и управляваща дясна партия ГЕРБ е на път да  стори онова, което най-голямата и опозиционна лява партия БСП/БКП/ не успя да стори повече от век – да изгради собствени партийни структури в сърцето на гнилия капитализъм. Ако кандидатурата на проф. Танчев мине през цедката на Комитета  по чл. 255  от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС)  /известен като Съвет на мъдреците/ то тогава БСП наистина ще може да си направи своя партийна организация в структурата на Съда на ЕС в Люксембург.

Ето и фактите

Първият български съдия в Съда на ЕС от 2007 г. бе Александър Арабаджиев - два пъти депутат от БСП в 39-то и 40-то Народно събрание. Той бе  сред конституционните съдии, бетонирали политическото алиби на ДПС като легитимна българска партия чрез Конституционно дело № 1 от 1991 г., обнародвано като решение в бр. 35 на Държавен вестник от 28 април 1992 г. Тогава особеното му мнение  попречи да се вземе окончателно решение - не се събраха нужните гласове - половината от членовете му плюс един, които да кажат, че ДПС е етническа партия, и остана завареното положение, че след като съдът я е регистрирал - не е. През 2010 г. ГЕРБ отново предложи за втори мандат Александър Арабаджиев в Съда на ЕС.

Междувременно, публична тайна е, че именно той диктува правилата в днешното българско правосъдие.

Ето отново факти. На 16 март тази година кабинетът Борисов одобри Александър Корнезов  като българска кандидатура в Съда на публичната служба на ЕС. Корнезов-младши повече от 10 години е бил  референдер в кабинета именно на съдия Александър Арабаджиев в Люксембург. Публична тайна е, че синът на известния БСП-деятел и функционер Любен Корнезов – е лична кандидатура на съдия  Арабаджиев за тази престижна позиция. Болшинството български юристи, които са градили кариера само и единствено със собствените си компетенции и възможности, могат само да мечтаят за шеметния възход  на 42-годишния Корнезов-младши до тази престижна позиция в Съда на ЕС. Повтаряме, за да е ясно – благодарение на Сивият кардинал Арабаджиев, който е семеен приятел на Любен Корнезов!

 
Кандидатурата има доста позитиви

Новата предложена кандидатура на проф. Евгени Петров Танчев за Генерален адвокат отново е лична кандидатура на Арабаджиев, както и предишната провалена кандидатура на проф. Атанас Семов, за което Фрог съобщи още преди няколко месеца. Но докато при проф. Семов беше ясно от самото начало на 1000 процента, че няма да мине през иглените уши на Съвета на мъдреците – за проф. Танчев прогнозите са 50 на 50.

Няма съмнение, че кандидатурата на проф. Танчев е силна кандидатура – не случайно  от  2006 г. досега той е член на Венецианската комисия към Съвета на Европа  за демокрация чрез право, а през периода 2013–2015 г. е неин вицепрезидент. Председател е също на Обединения комитет за конституционно правосъдие на Венецианската комисия и член на бюрото на Комисията за демокрация чрез право и на секретариата на Световната конференция за конституционно правосъдие.

Кандидатурата на проф. Танчев е съобразена също с изискванията, които се поставят пред кандидатите за заемането на тази длъжност, съобразно разпоредбата на чл. 253, ал. 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), а именно: генералните адвокати се избират измежду личности, които представят всички гаранции за независимост и които отговарят на всички условия, изисквани в техните съответни държави за заемане на най-висшите съдебни длъжности, или които са юристи с призната компетентност, уточняват от пресслужбата на правосъдното ведомство. Спор няма  – професор Танчев притежава тези изисквания.

Дребните препъни камъчета

Има обаче някои дребни камъчета, които за пореден път могат да обърнат колата на България в шанса й за пръв път да има Генерален адвокат в Съда на ЕС. Едно от тях е перфектното владеене и ползване на френски език, който е основен работен език в Съда на ЕС. Никъде в биографията на проф. Танчев не става ясно дали той владее езика на Зола и Мопасан.  Отбелязано е, че владее английски и руски, но никъде няма и дума за перфектно владеене на френски език. Предишните два конкурса на Министерството на правосъдието за позицията на Генерален адвокат бяха организирани в две фази – първа – перфектно владеене на писмен и говорим френски език и втора – публично събеседване пред комисия по европейско право.

На въпрос на Фрог дали проф. Танчев владее работния език на Съда на ЕС – от пресцентъра на МП скромно отговарят: «ползва френски, което ще му позволи да усъвършенства работния език на европейските юрисдикции в разумен срок”...Което преведено на разговорен български означава: „Абе нека да отиде там в Люксембург, пък ще понаучи френски”...

Друга важна подробност, която съвсем не е за пренебрегване е фактът, че позицията на Генералния адвокат в Съда на ЕС изисква дългогодишна и безупречна съдийска практика – ГА в Съда на ЕС изработва становище по  определено дело и предлага това свое становище на съдебен състав от Съда на ЕС. Макар проф. Танчев да е бил член и председател на Конституционния съд – в по-голямата  част от кариерата си той е бил преподавател и научен работник в областта на юридическите науки. А теорията не винаги се покрива с практиката.

Фрог издири в сайта на Съда на ЕС едно произволно заключение на Генерален адвокат от 16 март 2016 г.  и го предлага в съвсем сбит вариант, за да се разбере практическата същност на тази важна и отговорна фигура в Съда на ЕС:

„Заключение: Според генерален адвокат Szpunar лице, което стопанисва магазин, бар или хотел и предоставя безплатно на хората Wi-Fi мрежа, не носи отговорност за извършени от потребител нарушения на авторските права

На  лицето, стопанисващо такъв обект, може по съдебен ред да се разпореди да преустанови или да предотврати нарушението, но не може да се изисква изключването на връзката с интернет, нито нейната защита посредством парола или цялостното проследяване на комуникацията, е позицията на генерален адвокат Szpunar.”

Как ще се впише в тази тематика един бивш български конституционен съдия – не е ясно...Как ще чете материалите по делото на френски, как ще комуникира със страните по делото на френски, как ще пише заключенията си също на френски – също не е ясно...


По-долу ви предлагаме отговорите на зададените от Фрог нюз въпроси към Министерството на правосъдието, на които бе отговорено бързо и подробно:                                                                         

1. Отменено или изменено ли е ПМС 214/10 за избор на Генерален адвокат? Критериите за подбора на кандидатите изцяло са правени от Министерството на правосъдието! Съществуват ли още подобни критерии?

С Постановление на Министерския съвет  - ДВ. бр. 37 от 22 Май 2015г.,  Постановление № 214 на МС от 21.09.2010 г. за създаване на процедура за провеждане на избор на кандидат за съдия и за генерален адвокат в Съда на Европейския съюз, и за съдия в Общия съд е изменено и допълнено.
С Постановление № 330 на МС от 30.11.2015 г., влязло в сила на 04.12.2015 г. е отменено Постановление № 214 на Министерския съвет от 2010 г.

По силата на чл. 253, ал. 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) на всеки три години се извършва частична подмяна на съдиите и генералните адвокати на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС). Съдиите и генералните адвокати се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите членки, след консултация с предвидения в чл. 255 от ДФЕС комитет, на който е възложено да дава становище относно годността на кандидатите да упражняват функциите на съдия или генерален адвокат в Съда на ЕС.  

2. Отговаря ли проф. Танчев на две основни изисквания на Комитета по чл. 255 – да знае перфектно френски език и да има над 20 години юридически стаж на високи позиции в държавата?

Съгласно чл. 253, ал. 1 от ДФЕС генералните адвокати се избират измежду личности, които представят всички гаранции за независимост и които отговарят на всички условия, изисквани в техните съответни държави за заемане на най-висшите съдебни длъжности, или които са юристи с призната компетентност. Те се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите членки с мандат от шест години, след консултация с комитета, по чл. 255 от ДФЕС.

Г-н Евгени Петров Танчев е професор по конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Нов Български Университет и в Университета за национално и световно стопанство и е един от водещите специалисти в тази област у нас. Завършил е Юридически факултет на СУ "Св.Климент Охридски" през 1975 г. Бил е заместник декан на Юридически факултет от 1985 - 1989 г., негов декан от 1989 - 1991 г. и ръководител на катедрата по конституционно право в него от 2000 – 2003 г. и от 2013 г. досега. Бил е ръководител на катедрата „Jean Monnet“ в Нов български университет от 2002 – 2005 г. През периода 1991-1993 е бил гост-професор  в Католическия университет  на САЩ – юридически факултет  „Колумб“, Вашингтон и в юридическия факултет на Университета във Вирджиния в Шарлотсвил. Преподавателската му дейност е свързана с дисциплини като „Сравнително конституционно право“, „Конституционно право на Република България“, „Конституционно право на Европейския съюз“, „Защита на правата на човека в България и в Европа“, „Конституционализма в Централна и Източна Европа“ и „Сравнителни политически права“. Професор Евгени Танчев владее отлично английски език и ползва френски, което ще му позволи да усъвършенства работния език на европейските юрисдикции в разумен срок.
Специализирал е в Европейския университет – Флоренция, Свободния университет – Брюксел, Юнивърсити колидж – Лондон, университета „Louvain La Neuf“ – Белгия, университета „Loeven“- Белгия, университета във Фрибург – Швейцария и в Оксфордския университет.
     
Работил е като старши експерт на Конституционната комисия на Великото народно събрание, приело Конституцията на Република България от 1991 г. Председателствал е Правния съвет към президента на Република България през 2002-2003 г. До 2009 г. е  бил съдия в Конституционния съд на Република България, а от 2009 – 2012 г. негов председател. От  2006 г. досега е член на Венецианската комисия към Съвета на Европа за демокрация чрез право, а през периода 2013–2015 г. е неин вицепрезидент. Председател е също така на Обединения комитет за конституционно правосъдие на Венецианската комисия и член на бюрото на Комисията за демокрация чрез право и на секретариата на Световната конференция за конституционно правосъдие. Член е на Консултативния конституционен съвет към  Омбудсмана на Република България.

Също така професор Евгени Танчев е носител на редица награди на NATO, на фондация „Earhart“, на „American Council of Learned Societies“ и на наградата за Сравнителни политически свободи.

Той е автор на стотици публикации, учебници и книги, свързани с конституционното право, парламентаризма и защита на човешките права. Участвал е като водещ лектор на редица конференции, конгреси и семинари у нас и в чужбина.

Калин Драмски