„Гардиън“: Стремежът на сърбите за свобода пропуква режима на Александър Вучич

Масов антиправителствен протест се провежда в страната днес. Хиляди студенти и граждани се изправят срещу властта. Мнозина жители описват столицата Белград като „обсадена“, тъй като властите прилагат крайни мерки, които имат за цел да сплашат хората и да им попречат да присъстват на демонстрацията.

Държавната железопътна компания Srbijavoz внезапно преустанови всички междуградски влакове, като посочи за официална причина анонимни бомбени заплахи. Отменени са междуградските автобуси до Белград. Появиха се дори слухове, че селскостопански трактори и камиони са били използвани за барикадиране на ключови пътища, водещи към столицата. Тези безпрецедентни мерки предизвикаха мащабни критики. Много хора твърдят, че правителството по същество блокира Белград в опит да потисне протестното движение.

Въпреки тези усилия колони от студенти и други протестиращи от цяла Сърбия намират алтернативни начини да стигнат до Белград. Много от групите, които не са обезкуражени от тактиката на правителството, тръгнаха дни предварително пеша или с велосипеди, решени да бъдат част исторически митинг.

В същото време западните дипломати призовават властите в Сърбия да гарантират, че протестът ще остане мирен и че безопасността на участниците ще бъде налице, като предупреждават, че всеки опит за потушаване на демонстрациите може да доведе до ескалация на напрежението в страната и в международен план.

В пълен контраст с призивите на дипломатите за спокойствие, Вучич и неговото правителство представят събирането на 15 март като буре с барут, готово да избухне. В продължение на дни официалните лица предупреждаваха зловещо, че сблъсъците са неизбежни, като дори предполагаха, че демонстрантите могат да нападнат полицията или да се опитат да нахлуят в парламента.

Тази непрестанна реторика на правителството беше използвана за оправдаване на тежкия отговор със силно полицейско присъствие и изпреварващи мерки за сигурност, които обграждат Белград. Тези действия служат не само за повишаване на напрежението, но и за изпращане на ясно послание за сплашване, което представя протестиращите като заплаха за националната стабилност, а в същото време засилва контрола на правителството.

Поводът за всичко това беше смъртоносното срутване на бетонен навес на обновената главна железопътна гара в Нови Сад, на 50 мили северозападно от Белград, в края на миналата година, при което загинаха 15 души. Трагичният инцидент предизвика масови протести в цяла Сърбия и се превърна в символ на нещо много по-дълбоко: система, в която корупцията, неефективността и политическият кронизъм са дълбоко вкоренени.

Въпреки че твърденията за ширеща се корупция са широко разпространени, често е трудно да бъдат напълно доказани. Обезпокоителни са признаците за непрозрачните обществени поръчки, политическото покровителство и липсата на публичност. Съдебната система е компрометирана, пресата е подложена на постоянни атаки, а гражданското общество на тормоз. В тази обстановка протестите вече не са просто повод за конкретни оплаквания - те представляват отчаян призив за бъдеще, свободно от хватката на автократите и техните приближени.

Неочакваното избухване на студентското недоволство не е свързано само с един инцидент - то отразява дълбокото разочарование на едно поколение, което се чувства изоставено и предадено от политически елит, който твърде дълго е бил на власт. Това, на което ставаме свидетели сега, е безпрецедентна вълна от опозиция на новото време, която се засилва чрез творческото използване на социалните мрежи и се разпространява като снежна топка из градовете и селата на Сърбия.

Мащабът и постоянството на тези протести показват, че страната се намира на кръстопът, а Вучич, който някога беше смятан за недосегаем, сега е изправен пред истинско предизвикателство към властта си. Въпреки вълненията обаче Западът продължава да ухажва противоречивия лидер на Сърбия под лозунга за запазване на страната по „пътя към ЕС“. И може би има основателна причина.

Колкото и да бъде критикувано управлението на Вучич, няма ясна или реална алтернатива, ако неговото лидерство се разклати. Политическата опозиция е разпокъсана и често е съсредоточена повече върху борбата, отколкото върху представянето на съгласувана визия за бъдещето.

Въпреки това ЕС продължава да си взаимодейства с Вучич, сякаш той е разумен партньор, като не обръща внимание на критични въпроси, които би трябвало да предизвикат тревога. Блокът си затваря очите за близките му връзки с Владимир Путин, за засилващата се икономическа зависимост от Китай и за факта, че сръбският енергиен гигант NIS остава мажоритарна собственост на руски фирми - въпреки възможността за санкции от ЕС.

Това очевидно противоречие в политиката на ЕС повдига въпроси относно истинската ангажираност на блока към неговите ценности и дългосрочната му стратегия в региона, особено когато прагматичните съюзи изглежда вземат превес над идеалите за демократично управление и геополитическа стабилност.

От една страна, поведението на сръбското правителство и тактиката на блокиране създават атмосфера за предстоящи сътресения. От друга страна, протестиращите, подкрепени от морална подкрепа от чужбина, са твърдо убедени в своята ангажираност към ненасилие.

Много хора в Белград са обнадеждени, че денят ще протече мирно, а зловещите прогнози за насилие няма да се осъществят. Но предвид напрегнатата обстановка, всички ще следят как ще реагират властите и дали свободата на събиране ще бъде спазена на практика.

Макар че отношенията на Сърбия с Москва могат да се разглеждат като част от усилията за балансиране на историческите връзки с Русия и стремежа за членство в ЕС и НАТО, те повдигат и въпроси за истинските приоритети на държавното ръководство. По време на управлението на Вучич в Сърбия се наблюдават все по-силни авторитарни тенденции. Тези действия само задълбочават подозренията относно дългосрочните му приоритети и намерения. Ако историята ни е научила на нещо, то е, че пренебрегването на Балканите често води до непредвидими и широкообхватни последици.

Брент Садлър, анализ за британския вестник „Гардиън“, БГНЕС