Според изследването, публикувано в сряда, двете компании и техни дъщерни структури са подпомогнали преместването и „превъзпитанието“ на около 2158 деца в периода 2022–2025 г. Това е първото публично доказателство за пряка корпоративна роля в процес, който Киев и редица международни организации определят като военно престъпление.

Мрежа от лагери и „превъзпитание“

Докладът идентифицира най-малко шест лагера в Русия и в окупирани територии, където са били изпращани украински деца. Част от тези обекти са собственост или се управляват от структури, свързани с „Газпром“ и „Роснефт“.

Изследователите посочват, че компаниите са участвали в процеса чрез финансиране на транспорт, осигуряване на ваучери за лагери и координиране на програми, насочени към формиране на проруски възгледи у децата.

Подобни инициативи не са нови – още от 2008 г. двете компании спонсорират лагери за руски деца, а след анексирането на Крим през 2014 г. в тях започват да се включват и деца от окупирани украински територии.

Без съгласие и без връщане

По данни на изследването част от децата са изпратени в Русия със съгласието на родителите им, но други са били прехвърлени без такова. В редица случаи те остават в Русия за дълги периоди, като се включват в образователни и социални програми с ясно изразен идеологически характер.

Украйна е успяла да потвърди депортирането на над 19 500 деца от началото на пълномащабната инвазия. Реалният брой обаче вероятно е значително по-висок. Според оценките на изследователите той може да достига до около 35 000.

Част от по-широка система

Според авторите на доклада операцията не е изолирана, а е част от по-широка и координирана система. В нея участват държавни институции, регионални власти и различни организации, които действат съвместно.

Новото в изследването е включването на големи държавни компании като активен елемент от тази мрежа. „Газпром“ и „Роснефт“ са посочени като съучастници в тази система, която обединява икономически и държавни структури.

Санкции с пропуски

Въпреки че двете компании са обект на санкции от страна на САЩ и ЕС, техни дъщерни дружества често остават извън ограниченията. Според доклада около 80% от организациите, свързани с депортирането и индоктринирането на деца, не са санкционирани от западните държави.

Това поставя въпроса за ефективността на санкционните режими и за възможността подобни дейности да продължат чрез непряко финансиране.

Контекст на енергийна политика

Изследването идва и в момент на промени в американската политика. През март администрацията във Вашингтон временно облекчи част от ограниченията върху руския петрол, за да смекчи напрежението на енергийните пазари, предизвикано от конфликта с Иран.

Това означава, че компании като „Газпром“ и „Роснефт“ продължават да генерират приходи, включително от международни пазари, въпреки обвиненията срещу тях.

По-широкият въпрос

Докладът повдига сериозни въпроси за ролята на големите държавни компании в конфликта и за границата между икономическа дейност и участие в държавни политики.

За Киев и неговите съюзници темата за депортираните деца остава една от най-чувствителните – както от хуманитарна, така и от правна гледна точка.