Ген. Цв. Тотомиров: Трудно е да поставим националните интереси над партийния келепир!

А ние, избирателите се опитваме да вярваме на партии и политици, които обещават най – много, без да си даваме сметка, че най-щедро обещават онези, който изобщо не възнамеряват да спазват дадената дума.

Интересно е, че много малко се говори за постигнатите резултати, даже и от тези, които бяха депутати в Парламента. А страната ни продължава да е лидер в Европейския съюз в редица негативни класации за качеството на живот. Никой не казва и дума за тежката бюрокрация, множеството регулации и широко разпространената корупция, която изгони чуждите инвеститори. Ние сме с най-висока смъртност в Европейския съюз и на едно от първите по смъртност от COVID 19.

Страхувам се, че напоследък се очертава някаква тенденция – да се забрави миналото и то не само близкото, но и по-далечното. Даже се опитваме да забравим и тези, който са

ни освободили от турско робство.

Опитът от историята на много народи е показал, че поуките от миналото са толкова важни, както за настоящето, така и за бъдещето. Ненапразно народната мъдрост гласи: „Народ, които не познава историята си, е обречен да я повтори и то заедно с грешките“.

В тази връзка ще цитирам абзац написан преди много години в увода на един учебник за войника: „В първо време на моето служене в градове и села имаше обикновено само две партии – партията на старите и партията на младите и те се надпреварваха коя да принесе по – голяма полза на общото и работеха без да се ругаят и хулят. Сега партиите у нас, цял легион, борят се, хулят се, клеветят се, гонят се до изтребление и стават оръдие в ръцете на чужденците, за да напакостят на Отечеството си и на противниците си. Няма милост, няма народно самосъзнание. А България е хубава и богата. Всички могат да живеят в нея честно. Не са малко доброжелателите на българите“.
Не ми се иска да коментирам написаното, а само ще попитам: „С какво сега сме по-различни?“

Трудно е на нас избирателите, макар и да ни се иска да разберем програмите на 30 –те партии и коалиции, които са в изборната бюлетина. Трудно е, не защото са много, а защото някои нямат и програми. Още по-трудно е за тези, които не могат да четат или мразят да мислят.

Всичко това ще накара нас- избиратели да се разделям на различни групи според собствените разбирания и „приоритети“ :
- Първата група – гласуват за най – достойните, за известни личности, за млади хора, доказали се в своята професия пред обществото, за тези, който не са забравили своя дълг към родната земя, която не ни е дадена даром, а ни е завещана, да я опазим за нашите деца и внуци;
- Втората група – гласуват не за онези, които ще свършат работа, а за партийни активисти и парашутисти, за който предварително се знае, че най-напред ще облагодетелстват себе си и тесен кръжец по интереси за сметка на държавата;
- Трета група – гласуват за хората, от който ще получат моментни облаги – парични или други материални средства и то, преди пускането на бюлетината. „Купуването на гласове“ е станало доста актуална традиция по време на избори в най- новата ни история.

Какво ще бъде съотношението на гласувалите в групите, а и кои от групите ще се обединят, ще зависи бъдещото управление на страната. Твърде вероятно някои от избирателите бързо да забравят за кого са гласували, но гласът им ще тежи цели четири години.

Отдавна е време, да се оттърсим от постоянните яж би и всякакви други нецивилизовани действия и то не само сега преди избори, а изобщо, защото те рушат страната ни и докарват само непредвидими негативни последствия. Крайно време е да прозрем, че сме длъжни да поставим националните интереси над тясно партийния келепир.
Само тогава в парламента ще застанат не случайни „месии“, а хора способни да ни поведат към възстановяване, укрепване и издигане на държавата от дъното, където се намираме в Европейския съюз.

Ген. Цветан Тотомиров, бивш началник на Генералния щаб