Генетични експерименти: Колко близо сме до създаването на „суперчовек“?

През 2023 г. светът стана свидетел на исторически пробив – Великобритания и САЩ одобриха първото лекарство на база CRISPR – Casgevy. С него пациенти със сърповидно-клетъчна анемия и бета-таласемия за първи път получават шанс за нормален живот.

Историята на Виктория Грей, американка, която през 2019 г. стана първият човек, получил подобно лечение, показва силата на технологията. Болката и постоянните хоспитализации, които белязаха живота ѝ, изчезват – и тя днес живее пълноценно. Това вече не е научна фантастика, а факт.

Скандалът, който разтърси света

И все пак науката има и тъмна страна. През 2018 г. китайският учен Хъ Цзянкуй обяви, че е редактирал генома на две бебета, за да ги направи устойчиви на ХИВ. Научната общност реагира с шок и гняв – не защото CRISPR е „забранена магия“, а защото експериментът беше прибързан, непрозрачен и етично недопустим.

Този случай показа какво се случва, когато амбицията изпреварва отговорността.

Къде свършва науката и започва фантастиката?

Днес можем да разделим картината на три ясно очертани полета:

* Реалност – генно редактиране за лечение на тежки заболявания.
* Близко бъдеще – възможност за по-висока устойчивост към болести, удължаване на живота или забавяне на стареенето.
* Фантастика – „дизайнерски бебета“ с по-голям интелект, мускулна сила или издръжливост.

Науката е далеч от последното, а етичните прегради засега изглеждат по-високи и от Великата китайска стена.

Етичната бомба със закъснител

Генетичният напредък върви с въпроса: кой ще има достъп до него? Ако богатите могат да си позволят „генетичен тунинг“, а бедните – не, светът рискува да създаде нова пропаст, още по-дълбока от икономическите и социални различия днес.

Световната здравна организация и ЮНЕСКО вече настояват за ясни правила. Иначе надпреварата за „суперчовека“ може да започне – и да не знаем как ще свърши.

Да, науката вече лекува болести, които доскоро изглеждаха нелечими. Да, генното редактиране може да промени бъдещето на милиони хора. Но „суперчовекът“ все още е мит – и може би трябва да остане такъв. Истинският въпрос не е дали можем да направим човека по-силен, а дали можем да направим обществото по-справедливо, докато вървим по този опасен, но вълнуващ път.