И в това е първата му голяма телевизионна заслуга, която по нещо прилича/следва тази на Нери Терзиева.
Втората е, че именно той беше водещият, който превърна сутрешния блок в политически праймтайм и свари политиците по… пижами. Така че бяха в състояние да му кажат това, което после успяваха да премълчат.
Третата заслуга е, че застана срещу отворените телефонни линии и вкара в политическия диалог поколението на „градските баби“ (Миленчо, Миленчо…), които имаха фамилна памет за демокрацията преди Девети септември и не им минаваха ерзаците й след Десети ноември.
Четвъртата му заслуга е иронията – тя е задължителна за журналистиката, особено в общество, в което нищо не е такова, за каквото се представя.
Петата му заслуга – знаеше, че за да можеш да правиш журналистика у нас, периодично трябва да престанеш да я правиш и да отидеш да караш сърф.
Милене, дръж се на сърфа по вертикалата!
Георги Лозанов, Фейсбук
