В големи болници има виртуални легла. Същото нещо е и в лъчелечението. Директорите непрекъснато трябва да играят танц, за да не изпаднат в черни точки от проверките. Това е парадокс. Свързани са с много бумащина. Ние си стоим в един омагьосан свят във всички области на здравеопазването.

Самата конструкция поражда безобразия. Когато начина на финансиране е през клинична пътека, те са алгоритми за робата, а не за харчене на средства. Двама души с пневмония се различават. В много лечебни заведения имат за цел печалба. Отприщва се желание да се въртят пътеки. Докато тази система не рухне, така ще бъде. Тя носи печалба само на определен кръг от хора. Вършат се безобразия. Сега липсва цитостатик за лечение на туморни заболявания при деца.