Гергана Паси се похвали, че е осъдила "Папараци" задето следили семейството й

През 2015 г. тя публикува там снимки на автомобил и мъж, за който разказа, че следи семейството ѝ от месец. Споделяйки, че е истински притеснена за причината, тя попита дали някой го разпознава.

Оказа се, че става въпрос на екип на светското предаване "Папараци", чийто водещ тогава бе Николета Лозанова.

Семейство Паси подава жалба в МВР и завежда съдебно дело срещу предаването.

Съдебното решение на първата инстанция вече е факт и отсъжда в полза на правото на неприкосновеност на личния живот. Според съдията изваждането на факти от личния живот на публични личности не е оправдано, ако не е налице съответният обществен интерес. А сам по себе си фактът, че става въпрос за популярни личности, не оправдава навлизането в личния им живот. 

 
Днес Гергана Паси разказа от първо лице какво е да те преследват папараци, какви тревоги е донесло това на семейството ѝ и защо смята, че съдебната практика трябва да стъпи на решението на Софийския районен съд:

Едва ли си спомняте онази сага от преди 4 год, в която моето семейство беше следено в продължение на седмици, различни коли паркираха пред дома ни, следяха ни на частни и публични събития, във фризьорски салон, в автомивката, на светофара, на летището... В продължение на повече от месец нито на мен, нито на Соломон ни хрумна дори и за секунда, че това са "журналисти". Но пък всяка друга болна мисъл мина през главите ни - от "Наглите" и "Недосегаемите" през трафиканти на дрога до обикновени крадци на апартаменти. Започнахме да отменяме ангажименти, за да сме при децата, наложи се да аташираме човек към малките през деня, да се чуваме много по-често с учителите в детската градина, с бабите и дядовците и пр. Описвам тези подробности, за да стане ясно, че това не беше каприз или "мрънкане на публични хора", а вопъл на нормален човек, когато личната му свобода е превзета с комерсиални цели, без да е налице сериозен обществен интерес.

С една дума, ако гореспоменатите ловци на жълти факти ни бяха следели, без да разберем и съответно - без да си изгубим съня от тревога и/или следейки ни - бяха защитили някакъв обществен интерес, днес нямаше да водим това дело.

Удовлетворени сме, че на първа инстанция съдът отсъди по справедливост в наша полза.

Ето и част от мотивите в първоинстанционното решение на СРС:

Колизията между основните права и свободи на различните граждани е регламентирана чрез общия правен принцип, възпроизведен в чл.57 от КРБ, недопускащ злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. В частност свободата на словото и печата и другите средства за масова информация следва да бъде разглеждана като своеобразен балансьор между правата на личността и интереса на обществото да бъде информирано, като при постигане на изискуемия законен баланс следва да се еднакво добре защитени и правата на личността, и правата на обществото.

Така и в Решение от 24.09.2004г. на ЕСПЧ по дело „VON HANNOVER v. G.“ е прието, че решаващият фактор при търсенето на баланс между защита на личния живот и срещу свободата на информация лежи в това дали публикуваната информация допринася за обществената нужда. Публиката няма правно защитим интерес да се осведомява за неща от личния живот на лицето, независимо, че е същото е публична личност. Дори такъв интерес да е налице, публикуване на информация с комерсиална цел следва да се подчини на правото на личен живот.