Геройството на 18-годишен спасител поставя въпрос: Трябва ли спасителите да имат повече правомощия?

Около 17 ч. на 21 август на плажа в Свети Влас 18-годишен спасител от Пазарджик се хвърлил в бурното море, за да помогне на турист, който се давел. Вълните били силни, а течението го блъснало в скалите край брега. Там тялото му било наранявано многократно, докато той се опитвал да достигне давещия се. Когато най-накрая излязъл от водата, момчето било цялото в кръв, с порезни рани от камъните, но успяло да спази дълга си и да участва в спасяването на туриста. Заедно с него във водата влезли още един спасител и младеж от плажните атракциони, които също рискували живота си в опасните условия.
Много често на плажа виждаме едно и също – червен флаг, бурно море, а хората пак влизат във водата. Спасителят предупреждава, свири със свирка, вика. Често му се подиграват. Но когато някой започне да се дави, от него се очаква да рискува живота си, за да поправи чужда безразсъдност.
Тук идва проблемът: спасителите нямат реални правомощия. Те могат да извикат, да махнат с ръка, да предупредят. Но не могат да налагат глоби, не могат да извадят хората насила от водата, нито да ги спрат. Всъщност, от юридическа гледна точка, те носят огромна отговорност – а правата им са почти никакви.
Затова не е изненада, че често попадаме на парадокса: безразсъдни плажуващи провокират инциденти, а 18-годишни спасители рискуват да умрат, за да ги спасят.
Може би е време темата да се постави ясно – трябва ли спасителите да имат право да вземат мерки? Трябва ли, например, да могат да налагат административни санкции или да викат полиция при отказ от изпълнение на указания?
В много държави, включително по Средиземноморието, глобите за нарушаване на сигнализацията на плажа са практика. В град Хавея (провинция Аликанте) глобата за влизане във водата при червен флаг е до 750 евро, а в някои общини като Сан Бартоломе де Тирахана – дори до 1 500 евро, тъй като действията на нарушителите застрашават и тях и спасителите.
В България подобно нещо почти не се прилага. А резултатът е видим всяко лято – хиляди влизат във водата под червен флаг, десетки се давят, а спасителите остават безсилни.
Те са последната бариера между човешката глупост и смъртта. Ако спасителите в България можеха да разчитат на реална подкрепа от законодателни и общински институции, нямаше да се налага 18-годишни да влизат в бурното море. Ако имаха право да сигнализират на контролиращи органи, които да действат, рискът за тях би намалял. В крайна сметка, защитата на живота не бива да зависи от собствената смелост на млад спасител, а от системна и законно обезпечена спайка между правилата, хората и природата.
Моля, подкрепете ни.





