Какво общо може да има един от най-великите голове в историята на футбола с паричната политика? Оказва се – доста.

Според икономическия редактор на Sky News Ед Конуей именно попадението на Диего Марадона срещу Англия на Световното първенство през 1986 г. е една от най-добрите аналогии за начина, по който днес действа Английската централна банка.

 

След последното си заседание институцията остави основната лихва без промяна – на ниво от 3,75%. Въпреки това пазарите вече са повишили цената на кредитирането и до голяма степен са свършили работата вместо централната банка.

 

Какво представлява „ефектът Марадона“?


Идеята принадлежи на бившия управител на Английската централна банка Мервин Кинг.

 

Той използва знаменития втори гол на Марадона срещу Англия като метафора за паричната политика. На пръв поглед изглежда, че аржентинската легенда е преминала с безброй финтове през цялата английска защита. При по-внимателен анализ обаче се вижда, че той всъщност се движи почти по права линия, а защитниците сами променят позициите си, очаквайки той да завие в друга посока.

 

Според Кинг по същия начин може да действа и една централна банка. Ако финансовите пазари са убедени, че институцията е готова да повиши лихвите при необходимост, търговските банки започват сами да увеличават цената на кредитите още преди да има официално решение.

 

Пазарът вече е затегнал условията


Именно това се случва във Великобритания.

 

Въпреки напрежението в Персийския залив и по-високите цени на петрола и природния газ, Английската централна банка реши да не увеличава основната си лихва.

 

Пазарите обаче реагираха. От февруари насам лихвите по ипотечните кредити със 75% финансиране са се повишили средно с 0,79 процентни пункта, а поскъпването се усеща и при други видове заеми.

 

Така домакинствата и бизнесът вече плащат по-висока цена за кредитиране, въпреки че официалната лихва остава непроменена.

 

Инфлационните рискове не са изчезнали


Това обаче не означава, че опасността е преминала.

 

Нова ескалация в Персийския залив може отново да изстреля нагоре цените на енергийните суровини и да засили инфлацията. Допълнителен натиск идва и от бума на изкуствения интелект, който увеличава търсенето и цените на компютърните чипове и памети.

 

По оценки на Английската централна банка средната годишна сметка за енергия на британските домакинства може да нарасне от около 1660 паунда в момента до 1880 паунда през октомври.

 

Всичко зависи от доверието


Според анализаторите „ефектът Марадона“ работи само ако пазарите вярват, че централната банка действително ще действа при необходимост.

 

Ако това доверие се разклати, само очакванията няма да бъдат достатъчни и институцията ще бъде принудена реално да повиши лихвите.

 

Засега прогнозите не сочат непосредствен риск от рецесия във Великобритания, а икономиката изглежда по-устойчива в сравнение с кризисната 2022 г. Големият въпрос е колко дълго Английската централна банка ще успява да разчита на „ефекта Марадона“ – и пазарите да вършат работата вместо нея.