Алек Попов почина на 22 март 2024 г.

„Алек беше лек за общуване, не обичаше патетиката, беше насмешлив и търсеше иронията във всяка ситуация. В същото време беше изключително сериозен и отдаден професионален писател“, споделя Господинов. По думите му двамата са пътували заедно години наред из Европа, когато книгите им са били превеждани и представяни паралелно. „Човек чувства опора, когато има до себе си такъв приятел.“

Господинов подчертава, че за Алек Попов писането не е било поза, а смисъл. „Той знаеше какво прави – беше се отдал изцяло на това да разказва истории. Това беше неговият живот.“

Разказите и есетата на Попов са превеждани на повечето европейски езици и включвани в престижни международни антологии, сред които Best European Fiction. Романите му „Мисия Лондон“ и „Черната кутия“ са преведени съответно на 16 и 10 езика, а „Мисия Лондон“ се превърна и в културен феномен на българското кино.

По повод годишнината БТА разговаря и с актьора Юлиан Вергов, журналиста Александър Жеков и литературния експерт Светлозар Желев.

„Каквото и да кажа за Алек Попов, все ще е малко. Загубата му е дълбока и ненавременна“, казва Юлиан Вергов. „Беше чест да изиграя главната роля в една от неговите книги.“

Александър Жеков го описва като добронамерен, позитивен и изключително точен в работата си човек. „Алек имаше чувство за отговорност към таланта си – усещаше, че трябва да го предаде нататък.“

Според Светлозар Желев Алек Попов е сред най-значимите български белетристи от края на XX и началото на XXI век. „Той притежаваше рядка жанрова широта – от сатира и реализъм до абсурдизъм и фантастика. Присъствието му в българската литература е фундаментално.“

Попов остава в паметта на читателите като автор с безпощадно чувство за ирония и дълбоко разбиране за човешката природа. „Фокусът често пада върху антигероя“, казва той в интервю от 2020 г., „защото идеалната праволинейност много често е маска.“

Роден на 16 януари 1966 г. в София, Алек Попов завършва класическа гимназия и българска филология. През годините работи като редактор, уредник в Националния литературен музей, културno аташе в Лондон и главен редактор на списание „Родна реч“. През 2024 г. е посмъртно удостоен с Голямата награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос в националната книжовна култура.