Гоце сега, а Бриго кога?

Всъщност всичко се върти около едно и също. От казаното разбрахме, че Първанов и светът, към който той принадлежи, са се прицелили в държавния глава Румен Радев. Той е мишената на мафията. Разпознали са го като основна заплаха за олигархично-прокурорския режим, завлякъл през последните 30 години страната ни под дъното на живота. С благовиден израз и тон,  агент „Гоце“ трябваше да ни инжектира от онези стари упойки, които те вкарват в кошмарен полусън за дълго време. И получаваш халюцинации, от които ти се приисква по-скоро да си умрял. Бъдете сигурни, че успиващата доза няма да е еднократна и същата „игла“ ще се опитат да ни забият класическите говорители, които сме свикнали да виждаме в критични за България моменти.

До президентските избори се заредете с търпение, защото вероятно ще ви се наложи да изслушате и други утвърдени говорители на задкулисието като бившия шеф на НРС Бриго Аспарухов, да речем, ректора на „Библиотекарския“ Стоян Денчев, ексвътрешния министър Цветлин Йовчев. На редичка за тази работа са се наредили  и десетки техни възпитаници, храненици, протежета и т. н. Мощната ораторска вълна, която предстои да ни  „залее“, ще ни убеждава, че Радев е разединител, че поставя под сериозна опасност етническия мир, че вдигнатият му юмрук е символ на желанието му да се поддържа напрежение и политическа нестабилност със сила. Разбира се, няма да се размине без плювни по служебния кабинет и министри.

Десетките хиляди, които излязоха на площадите в цялата страна миналата година трудно ще се поддадат на поредната мафиотска атака, защото са наясно, че някой иска сами да си сложат въжето. Барикадата е ясна, разделителните линии също.

Протестиращите отлично знаят, че подкрепата на Радев, който, разбира се, не е безгрешен, беше важна, не с вдигнатия юмрук, а със сакралната му реплика: „Мутри, вън!“. Така той институционализира недоволството срещу мафиотското управление на ГЕРБ и помогна гласът на народа за чудовищната българска корупция да бъде чут, не само в Европа, но и отвъд океана. 

Да, юмрукът се превърна в заплаха, но само и единствено срещу политическата олигархия. Да, вярно е, тя има пари. Много повече от онези, които видяхме в чекмеджето от спалнята на Бойко Борисов. Вярно е, че си има и главен прокурор. И последните скандали с разменените чатове между обвинител №1 Иван Гешев и пиарката на Борисов, го доказват. Истината е, че държавата ни още е в ръцете на мафията, много нейни калинки стоят на възлови постове по етажите на администрацията и дърпат конците оттам. Със службите е горе-долу същото, въпреки че станахме свидетели на пропукване, благодарение най-вече на къртовските усилия на шефа на МВР Бойко Рашков.

В миг на откровение, покойният бивш шеф на ГДБОП и „Митниците“ Ваньо Танов беше казал пред журналист на печатна медия: „Хората, ако знаят какви ги вършим в държавата, на мига ще вземат тоягите и ще ни изгонят“. Той, човекът отвътре, въпреки креативните си подходи за справяне с кризи, разбираше,  че в случая няма друг начин как да се справиш със злото. Имаше куража да даде решението на проблема, но не му беше достатъчен, защото накара журналистът да изтрие думите му. Едно е ясно – мафията без бой няма да се даде. Дано само хората, които месеци наред зовяха пред сградата на министерски съвет „Мутри, вън!“ да не подгънат крак. Дали заради упойките, дали от умора или отчаяние. Защото голямата битката тепърва предстои. А дотогава посредниците на задкулисието като Кашпировски ще ни замайват - 1, Радев 2, Радев, 3, Радев, 4......

Невена Миткова