Григор Димитров: Един ден си 8-и, на другия-28-и
Важно е да има по-добър от теб, това ти помага да си по-добър. Баща ми беше към мен строг, но справедлив. Винаги има моменти, в които ако си загубил мач, започваш психически да се съмняваш в себе си. Но не съм искал да се откажа. Нужно е 3-4 дни, после пак се връщаш. Тази година няколко пъти ми се искаше да сменя нещо. Колкото и да тренирах, нищо не се получаваше. Има такива дни. Там е момента на отбора и семейството, да те подкрепят. Тежко беше да се разделя с отбора си-с треньора, масажиста. Това със сигурност се отразява. Емоционален съм и това ми е в главата. Искам да имам правилния отбор, за да мога да дам всичко от себе си. Това ми беше най-трудната година. Не трябваше да бързам, за да не взема грешното решение. Сега вече съм по-спокоен. Всеки в отбора си знае длъжността, програмата, знае върху какво трябва да работим.
Двамата ми дядовци трябваше да дадат пенсиите си, за да си купя билет, да отида да играя в Европа. В един момент усетих, че това е съдбата ми. Веднъж излязох от мач и си казах, че не искам корта. Тези моменти са адски важни. Оттогава започнах да гледам на тениса с други очи. Никога не съм се срамувал да кажа откъде съм, имам герба на телефона си. Има неща, които не съм ги показал. Мария Шарапова не бих казал, че е повлияла на играта ми. Добре е, когато бяхме заедно. Имахме много натоварени програми. Нямахме кой знае какво да говорим. Животът продължава. Срещам се и с други знаменитости. Не бих казал, че жените ме амбицират. През последните месеци съм се отдал на работа. Гледам да се фокусирам върху нещата. Не чета какво пише за мен. Често трябва да внимавам много. Обичам да се разхождам на тихо, сам. Когато съм в Монако там е водата, сутрин се разхождам с чаша добро кафе. Гледам да отделям време за себе си. Чупя ракети много на тренировки. Преди 4-5 седмици, от яд го направих. По-добре се чувствах после и продължих.
Моля, подкрепете ни.