Хендрик Зитих: Прекалено дълго подценявахме дезинформацията и не предприемахме никакви мерки

Какви са приликите и разликите между десетте изследвани държави в региона?

Когато говорим за приликите и разликите, има една категорична граница, която мога да очертая, и тя е между славянските и неславянските държави в региона. Когато говорим за чуждо влияние през медиите, говорим основно за руско влияние. Така че е логично, че в славянските страни това влияние, и съответно умишлената дезинформация, е голямо.

Сърбия е най-яркият пример за това. Но същото се отнася и за България, и за Молдова, и за босненската Република Сръбска, и за Северно Косово.

В държави като Румъния, Албания и Северна Македония също има проруски сили, проводници на дезинформация, но те са значително по-слаби, дори бих казал маргинализирани.

Един особен аспект на дезинформацията в Югоизточна Европа е подклаждането на етнически и културни конфликти. Пример за това е конфликтът между Сърбия и Косово, както и конфликтът около Република Сръбска в Босна и Херцеговина.

Но също и историческите спорове между България и Република Северна Македония. Този род конфликти са идеалната почва за дезинформацията, за разпространяването на фалшиви новини и внушения, които гъделичкат националните чувства.

Когато казвате, че в десетте страни от Югоизточна Европа, които сте анализирали, действат проруски сили, нека уточним, какво имате предвид - за управлявани от Кремъл кампании ли става дума, или за политически играчи на местно ниво?

Анализът на ситуацията в целия регион показва, че става дума за смесица от различни играчи и канали. Общото е произходът на дезинформацията и това е Кремъл. Но нека да е ясно - пропагандни канали поддържат и други, например Китай и някои арабски държави.

Но основната разлика е, че руската пропагандна машина е деструктивна. Целта е унищожаването на нашите либерални общества. Целта е да разделя хората.

Прекалено дълго време подценявахме, какво може да ни причини дезинформацията, и не предприемахме никакви мерки. Говоря далеч не само за политиците в Югоизточна Европа, а в цяла Европа.

Кои са каналите за разпространение на дезинформация, на манипулативна информация?

Пропаганда и дезинформация винаги е имало и ще има. Но не така всеобхватно, както в дигиталната ера, в която живеем. Интернет и социалните мрежи позволяват дезинформацията да се разпространява със скоростта на светлината. Представете си какво ще настане, когато изкуственият интелект навлезе в ежедневието ни!

Дезинформацията живее благодарение на мултипликаторите, на тези, които я разпространяват. Първо е авторът, а след това идва ред на "полезните идиоти", които без да се замислят разпространяват фалшивите новини основно в социалните мрежи. Извинете ме за израза "полезни идиоти", но се оказа, че той вече е част от терминологията по тази тема. Мултипликатори са най-различни хора - учени, политици, журналисти, но и най-обикновени потребители на социалните мрежи.

Много често те разпространяват фалшивите новини без да го осъзнават.

Дезинфорамацията се разпространява особено добре в неконтролирана, нерегулирана среда, каквато е интернет.

Какво ще кажете на онези, които биха Ви упрекнали, че това е опит за налагане на цензура?

Балансът е труден. Регулация трябва да има, но в никакъв случай държавна. Медиите трябва да могат сами да се регулират. Ще Ви дам пример с Германия: у нас действа медиен съвет, в който са представени всички медии. Това е доброволна организация на издатели и журналисти. В този съвет политическите партии и институции не са представени по никакъв начин.

Почти всички дезинформационни кампании вървят през социалните медии. Това означава, че реакцията срещу фалшивите новини също трябва да е там. Регулация в тази сфера е изключително трудно постижима, но необходима.

От миналата година в ЕС имаме законодателния пакет за цифровите услуги, който предстои да бъде въведен във всички страни-членки. За съжаление, за България виждам проблем, защото нямам чувството, че се работи за регулиране на цифровото пространство. Мисля, че правителството и най-вече Съветът за електронни медии трябва да обърнат внимание на този въпрос.

Как човек да разпознае качествените медии, достоверната информация?

Сериозните медии и журналисти не се отъждествяват с политици и партии. Нито от управляващите, нито от опозицията. Въпросът има връзка с журналистическото образование, с осъзнаване на ролята на журналистите. Това не е лесна задача. Аз също съм журналист, следвах в Лайпциг, ковачницата на журналистически кадри в бившата ГДР.

Тогава ролята на журналистите се разбираше като на проводник на въжделенията на управляващата компартия. В едно демократично общество журналистите са наблюдатели на обществените и политически процеси, а не участници.

Друг проблем, който наблюдаваме в цяла Югоизточна Европа, е недостатъчното финансиране на медиите.

Това се отнася както до заплащането на журналистите, така и до възможността на медиите да се издържат от дейността си като медии. Разбира се, във всичките десет държави, предмет на нашето изследване, има чудесни изключения, примери на сериозни медии и добри журналисти. Но за съжаление това са изключения.

Г-н Зитих, какво значение има разбирането за демократично общество, за неговото устройство?

За мен по-същественият проблем е слабо развитата качествена журналистика. Когато в едно демократично общество има здрава медийна среда, когато журналистите осъзнават ролята си в демократичното общество, тогава те имат доверието на зрителите, слушателите и читателите. В такава среда дезинформацията не вирее или не вирее лесно. За съжаление, не това е случаят в десетте държави в Югоизточна Европа, които изследвахме.

Като цяло, в държавите от региона хората нямат особено голямо доверие в елитите, независимо дали говорим за политици, общественици или институции. И това се прехвърля и върху медиите. Една от причините е, че тези общества не са изцяло демократични.

Кой е податлив на дезинформация?

Има много интелигентни хора, с добро образование и научни титли, които също са податливи на дезинформация. Сякаш позабравихме пандемията - помните ли антиваксърските движения, протестите на привържениците на конспиративни теории? Те също бяха жертва на дезинформация, която си играе със страховете на хората. За съжаление България е красноречив пример за това.

Как тогава да се противодейства на дезинформацията?

Най-важното средство е медийната компетентност. Ако погледнем изминалите 20-25 години, мисля, че сме загубили цяло едно поколение, израснало с шеметно бързо развилите се дигитални медии.

Нашите пораснали деца не познават друга комуникационна среда, но никой от нас, техните родители и учители, не успя да им каже, как да живеят в тази среда. Да не говорим, че никой не им обяснява ролята на медиите и на журналистите в демократичното общество.

Говоря не само за България. Къде ли не из Европа са ме питали, дали публикациите във фейсбук са журналистика. Не, това категорично не е журналистика.

В днешно време всеки може да публикува нещо в социалните мрежи, без значение дали е вярно или не и с какви подбуди го публикува. Затова смятам, че дължим на децата още в училище обучение по медийна грамотност, за да различават сериозната новина от манипулиращата информация.

Много се радвам, че в Косово започва пилотен проект за медийна грамотност като предмет в училище.

Това са мерки, които биха дали резултат в бъдеще. Какво може да се направи сега, в краткосрочен план?

Средство срещу дезинформацията са независимите организации и отдели в медиите за проверка на факти. Те са важни, но напълно недостатъчни, защото всъщност реагират на вече разпространените фалшиви новини.

Освен това проверката на факти достига ограничена група хора в зависимост от това каква платформа използва. А дезинформацията се разпространява бързо и преминава от един канал на друг.

Дезинформацията винаги е насочена към емоциите на хората, събужда страхове, поражда съмнение и объркване. А интернетпорталите за проверка на факти обикновено съдържат суха научна информация, която никой не иска да чете.

Средство срещу дезинформацията, разбира се, са сериозните медии. А това означава, че те трябва да бъдат добре финансирани, за да си вършат работата. Нека отново дам за пример Германия, където с най-голямо доверие се ползват обществените медии. Над 70 процента от германците вярват на информацията, която получават от обществените радио и телевизии. В тези медии фалшивите новини няма как да си пробият път. А техните зрители и слушатели, свикнали с достоверна информация, няма как да се поддадат на манипулация.

Укрепване на гражданското общество. Възпитание на чувството за отговорност у хората, защото демокрацията не се изчерпва с политиците и партиите. Напротив, гражданите са в основата на демократичното общество. Но гражданите трябва да осъзнаят ролята си, да повярват в силата на демокрацията, за да я защитават, включително срещу дезинформация.