Хиляди и четвъртите в света изпращат Трифон със сълзи

Легендата Христо Стоичков влезе със сълзи в очите на стадиона. Там се събират всички футболисти, които ни донесоха огромна радост на световното първенство в САЩ през 1994 г.  В Двореца на културата и спорта те ще  изпратят Туньо в последния му път.

Поклонението пред Трифон Иванов продължава . Хиляди се прощават с него в Двореца на културата и спорта . Първи, които си взеха последно сбогом, бяха четвъртите в света от 1994 година.


Поклонението

Най-тежко раздялата със своя приятел и дългогодишен колега прие Христо Стоичков, който каза последните си думи на Иванов, облян в сълзи. Камата се тресеше от рев и не можеше да повярва, че един от най-добрите му приятели напусна този свят.




Съотборниците за Туньо

"От четири дни ми се е свило сърцето и ми е много тежко да говоря. Този човек беше пример за поведение, както на терена, така и в живота. Трифон заслужава да остане в паметта на хората. Мисля, че той беше пример за младите с безкомпромисната игра на терена и с човечността в живота", заяви пред bTV бившият полузащитник от златния отбор от САЩ`94 Даниел Боримиров.

"Беше перфектен, ще го запомня с много неща", бяха единствените думи на Ивайло Йорданов.

Христо Стоичков, който пристигна от Маями, отказа да говори пред журналистите. Заплака на глас.

"Жал ми е, че Трифон толкова рано си отиде. Беше човек, който винаги може да изненада с неговия креативен хумор. Когато ми се ядосваше, пак се майтапеше, той беше така. Дай Боже горе в небесата да играе футбол със звездите, които са си отишли преди него", каза Красимир Балъков, който пристигна от Германия, за да изпрати своя дългогодишен приятел и колега.

Първият треньор на Трифон Иванов - Георги Василев заяви, че защитникът е бил изключително качествен футболист и още на млада възраст добивал универсалност с поведението си на терена, с мисленето си.

"Мисля, че Трифон си отиде от този свят доволен, свършил си своята работа и като професионалист и като човек, преди всичко. Той беше голям човек, комбинираше тези качества - професионални с човешки достойнства", каза Гочето.

Бончо Генчев, който е един от най-близките приятели на Туньо, сподели, че ще го запомни с делата му, с хумора и с голямото му сърце.

"Един голям българин. Така ще остане на всички българи в сърцата и съзнанието", допълни Генчев. 

До сетния си дъх Трифон Иванов бе шеф на регионалния съвет на футболния съюз. Едно от последните неща, които свърши, бе да направи зимен турнир за деца, който се проведе точно в Двореца на културата и спорта във Велико Търново, където именно е поклонението днес. Обадил се и до София да го пуснат в сайта на БФС, но нито една медия не го отразила.

Предлага се фланелката с номер 3, с която е играл Трифон Иванов, да бъде извадена от националния отбор в знак на уважение към Българския вълк.

Във Велико Търново и в село Самоводене, където се спомина Туньо, е обявен ден на траур.