Hills of Rock, ден 3: Финалът

Като изключим Alice In Chains с ранен слот на Sofia Rocks преди 15 години, в България никога не е свирила водеща банда от голямата американска алтернативна вълна, която разтърси музикалния свят през 1990-те. До вечерта на 27 юли, когато The Smashing Pumpkins излязоха като хедлайнър в последния ден на Hills of Rock 2025.

Друго важно събитие от локално значение е събирането за пръв път на сцена от 30 години на култовата софийска алтърнатив банда Тъмно. Шоуто им на сцената на Строежа привлича стари даркъри и алтърнатив фенове, както и по-млади такива, които са били твърде малки, за да гледат първата ни гръндж банда в активните ѝ години.

Тези два фактора допринасят и за смесването на поколенията на фестивалния ден. Ако вчера на метъл бандите имаше повече млади хора, то днес сред публиката забелязваме повече посивели коси и хора на средна възраст. Което пък прави купона още по-пъстър.

В неделя в Пловдив духва вятър. Не точно разхлажда, просто размества жегата и ѝ имплантира облаци прахоляк. Хората вървят по алеите, между сцените и павилионите, затапили с длан фестивалните си чаши. Слагаме слънчевите очила, за да пазим очите и гледаме Static-X.

Не съм посягал към индъстриъл метъл групата след смъртта на лидера ѝ Уейн Статик преди 11 години. Те са на главната сцена след известно закъснение и засилват прахоляка обратно с насечени китари и ръмженето на Едсел Доуп. Явно техническите проблеми вървят с него, защото по-късно и другата му банда закъснява. Всички „не знаем“, че фронтменът на Dope оглави осиротялата група от Ел Ей. Но е много ефектна идеята да крие лицето си с маска на киборг-череп със светещи очи. „Лицето на Static-X е Уейн Статик, не желая да измествам образа му“, е казвал винаги подвизаващият се под псевдонима Xer0 певец и китарист.

Static-X

Ако някога е имало съмнение дали може да влезе в обувките на покойния лидер – издухано е мигновено. А и на сцена пред нас са трима от четиримата оригинални членове и харизматичен лидер на друга знакова ню метъл група. В сета си американците обръщат сериозно внимание на дебютния албум “Wisconsin Death Trip”, като го свирят почти целия. Вмъкват обаче и величествената “Cold” от тийн-готик хоръра „Кралицата на прокълнатите“ и завършват с най-големия си хит “Push It”. И публиката слуша – сблъскват се в първото интензивно пого за деня.

На отсрещната сцена свирят Анимационерите. Отдавна не съм ги хващал на живо и се кефя на настроението, което струи от О!Шипка ветераните. Гурко, винаги чудесен фронтмен, видимо се радва на горещия прием.

Гурко от Анимационерите

Откритието на фестивала е джин със сок от листа на смокиня и много лед. Дали заради него, но минаваме и за няколко снимки с дъми китарите при Дидо Пешев – за лична употреба или взаимно тролене по-късно.

Докато минавам покрай сцената На Тъмно, впечатление ми прави много силен и хубав женски глас. Поглеждам програмата – дамата се казва Арика Адамс и докато пиша този текст, слушам единствения ѝ албум “Past Timeline”. Нежен, но силен вокално инди поп.

На главната сцена са While She Sleeps. Метълкорът не е моята музика и мисля да подмина веднага. Точно обратното мислят обаче хиляди млади хора, които въртят мощни съркъл питове пред главната сцена, докато вокалистът на групата Лорънс Тейлър, облечен в бял потник, сърфира над главите на феновете, понесен от ръцете им навътре в мелето.

While She Sleeps

Връщам се към сцена Строежа. Тъмно тъкмо излизат и за пръв път имам шанса да видя тази легендарна българска група. Започват с трите съвсем горещи парчета, които издадоха миналата и тази година – първи песни от 30 години насам, преди да преминат към музика от единствения си албум от 1994 г.

Отиваме към един от кътовете с с храна. Поке боул с печена сьомга – отлична енергия за концертна издръжливост.

Тъмно

Mastodon, подобно на Gojira, пораснаха с годините и сега заемат високи позиции в метъл сцената. 25 години и 8 албума след началото на групата, те най-накрая стигат и до България. За разлика от 2004 г., когато ги откривам с втория им албум и ги знаем шепа фенове и учени със съмнителна квалификация, днес Mastodon имат хиляди фенове у нас, много от тях родени след въпросния албум. Сетлистът на американците е чудесен микс от цялата им продукция, като се връщат с едно парче дори до дебюта от далечната вече 2002 г. Готин момент е, че барабанистът Бран Дейлър обикаля из фестивала и усмихнат се снима и говори с фенове, които го разпознават.

За тях отново грейва впечатляващото визуално шоу на главната сцена, светва екранът с прожекции, свързани с текстове и клипове, а на скептиците, които още преглъщат раздялата с китариста Брент Хиндс, бих цитирал шопската мъдрост „имàло да става“. Още повече, че самият Брент в момента не се изказва особено ласкаво за бившите си колеги. Канадецът Ник Джонстън е повече от ударен заместник, макар и далеч от впечатляващата визия на татуирания буквално до ушите Брент. На клавири е и бразилецът Жоао Раста Ногейра, за да вкара повече пространство зад здравите китарни рифове и мелодии.

Mastodon

Приключват с ударния химн “Blood and Thunder”, след който Mastodon, подобно на много от колегите си досега, отдават почит на Ози Осбърн. Кавърът на Black Sabbath “Supernaut” e финал на шоуто им и след интензивния им сет сядаме на малкото възвишение встрани от терена, за да съберем сили за последния хедлайнър.

The Smashing Pumpkins не са свирили на живо от миналата година. Турнето им за 2025 г. започва именно от Пловдив и никой не знае какво да очаква. В последните два дни немалко хора засичат Били Корган из пловдивските улици и певецът, явно в добро настроение, не отказва снимки и автографи.

За техния лайв специално е дошъл и моят приятел от Сан Диего – Мат, огромен фен на групата, който ги е гледал неведнъж. Вълнува се, защото трима от петимата на сцената са от оригиналния състав. Впечатлява с визия и новата китаристка Кики Уонг, свирила със звезди като Тейлър Суифт и Ъшър.

The Smashing Pumpkins

Тук, наред с огромната еуфория за алтърнатив феновете, които чакат група от ранга на The Smashing Pumpkins цял живот, идва и разочарованието за същото поколение метъли – сетът на американците е по-вглъбяващ. Инди рок, шугейз, меланхолия, вихър от интровертност. Все пак тази година хитовият им албум от 1995 г.  “Mellon Collie and the Infinite Sadness” става на 30 години. Свирят цели 9 парчета от него – за върховно щастие на феновете и леко отегчение на незапознатите. Визуалното им шоу не разчита на огньове и окъпана в преливащи светлини сцена. Но зад групата се въртят като пумпали три гигантски фигури, през които минават цветове и светлини, лицата им се сменят с настроението на песните. Дигиталните вампири се събуждат, когато The Smashing Pumpkins започват хита си “Bullet with Butterfly Wings” и хиляди екрани запечатват песента в запис, който няма да бъде слушан никога повече. Изненада е кавърът по хита на Berlin от 1986 г. “Take My Breath Away”.

Въпреки далеч по-съзерцателната и изискваща музика, песните на живо са изсвирени далеч по-тежко, отколкото звучат в дисковете.

The Smashing Pumpkins

„Досега не бях гледал техен концерт с толкова много песни от “Mellon Collie…”, казва ми Мат след концерта. Дори за опитни кучета като него има нещо ново. Ново е и включването на четири песни от миналогодишния албум “Aghori Mhori Mei”. Три от тях изпълняват за пръв път на живо.

След сета им се понасяме към колата, а докато минаваме покрай малката сцена, чуваме немското рап-метъл чудо от 1990-те H-Blockx, което тъкмо започва сета си. Докато не шофирам аз, не диктувам графика на малкия ни колектив и оставяме последната метъл група на Hills Of Rock да изцеди докрай силите на феновете и да им зареди фестивалната батерия на удоволствието до 11.

Репортаж от Hills of Rock, ден 1

Репортаж от Hills of Rock, ден 2

Текст: Ивайло Александров
Снимки: Илиян Ружин, Орлин Николов и Георги Ангелов за Fest Team