Ядрени куфарчета за ”Мъртва ръка” имат Путин, Шойгу и Герасимов

Кой дава заповедта за изстрелване на ядрена ракета в Русия? Съгласно руската ядрена доктрина руският президент е този, който взема крайните решения, когато става въпрос за използване на руски ядрени оръжия - както стратегически, така и нестратегически.

Така нареченото ядрено куфарче, или "Чегет" (по името на връх Чегет в Кавказките планини), се намира при президента по всяко време. Смята се, че подобни куфарчета имат също руският министър на отбраната, понастоящем Сергей Шойгу, и началникът на Генералния щаб, понастоящем Валерий Герасимов.

По същество куфарчето е средство за комуникация, което свързва президента с висшето военно ръководство и оттам с ракетните войски чрез строго секретната електронна мрежа за управление и контрол "Казбек". “Казбек”поддържа друга система, известна като "Кавказ".

Кадри, излъчени по руския телевизионен канал "Звезда" през 2019 г., показаха нещо, което според медията е един от куфарите с набор от бутони. В секция, наречена "команда", има два бутона: бял бутон "старт" и червен бутон "отмяна". Куфарчето се активира със специална флашка, твърди "Звезда".

Ако Русия сметне, че е изправена пред стратегическа ядрена атака, то президентът, чрез куфарчетата, ще изпрати директна заповед за изстрелване до министъра на отбраната и командващия генералния щаб, които държат ядрените кодове. Такива заповеди се разпространяват бързо по различни комуникационни системи до стратегическите ракетни сили, които след това изстрелват ракети по мишени в САЩ и Европа.

Ако ядрената атака бъде потвърдена, Путин може да активира т. нар. система "Периметър" (известна на Запад като Dead Hand (букв. "Мъртва ръка"): по същество компютрите ще определят Съдния ден. Контролна ракета би дала заповед за ядрени удари от целия огромен арсенал на Русия.

Какъв е ядреният арсенал на Русия? Русия, която наследи ядрените оръжия на Съветския съюз, разполага с най-големия запас от ядрени бойни глави в света. Към 2022 г. Путин е контролирал около 5977 такива бойни глави, в сравнение с 5428, контролирани от президента на САЩ Джо Байдън, показват данни на Федерацията на американските учени.

Около 1500 от тези бойни глави са "пенсионирани" (но вероятно все още непокътнати), 2889 са в резерв, а около 1588 стратегически бойни глави са в готовност са използване.

Около 812 бойни глави са монтирани на балистични ракети с наземно базиране, около 576 - на балистични ракети, изстрелвани от подводници, а около 200 са в базите на тежките бомбардировачи, сочи Бюлетинът на атомните учени.

САЩ разполагат с около 1644 стратегически ядрени бойни глави в готовност за използване. Китай разполага с общо 350 бойни глави, Франция - с 290, а Обединеното кралство - с 225, показват данни на Федерацията на американските учени.

Тези числа означават, че както Москва, така и Вашингтон могат да унищожат света многократно.

По време на Студената война Съветският съюз регистрира пик с около 40 000 ядрени бойни глави, докато при своя пик САЩ разполагат с около 30 000.

Ключовото обаче е онова, което носи оръжието - ракетите, подводниците и бомбардировачите, на които се монтират бойните глави.

Русия изглежда разполага с около 400 междуконтинентални балистични ракети, които по оценки в Бюлетина на атомните учени могат да носят до 1185 бойни глави.

Русия има на въоръжение 10 ядрени подводници, които могат да носят ракети с максимум 800 бойни глави. Тя разполага с около 60 до 70 бомбардировачи, способни да носят ядрени бойни глави.

САЩ заявиха в своя Преглед на ядрената политика през 2022 г., че Русия и Китай разширяват и модернизират своите ядрени сили, и че Вашингтон ще следва подход, основаващ се на контрол на въоръженията, за да предотврати скъпоструващи надпревари във въоръжаването.

Путин заяви, че разполага с информация, че САЩ разработват нови видове ядрени оръжия.

След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. само няколко държави са изпитвали ядрени оръжия, сочат данни на Асоциацията за контрол на оръжията: САЩ за последен път през 1992 г., Китай и Франция - през 1996 г., Индия и Пакистан - през 1998 г., а Северна Корея - през 2017 г.