Янков: Парадокс е Цветанов да внася промени в Закона за МВР
Законът за МВР бе приет през юни 2014 г. и редица реформи, произтичащи от него са все още в процедура на въвеждане, съобразно регламентираните срокове. Това означава че няма как към момента да се даде пълна оценка и да се направи анализ до колко този закон е изчерпателен и създаващ оптимални условия за работа на ведомството.
„Тази реставрация започва още с парадокса, че Цветан Цветанов е вносител на промените в Закона за МВР и е член на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по закона за електронните съобщения. Човек, срещу който има и заведено дело за нарушения, свързани със СРС в качеството му на министър на вътрешните работи“, отбеляза Красимир Янков.
Според левия депутат с промените в Закона за МВР се нарушава логиката за съвременен модел на национална сигурност. "Връщането на ГДБОП в МВР не е просто механичен механизъм за трансформация на едно звено от една структура в друга. Със закона за МВР беше създадена възможност в Република България да има адекватен инструмент за защита на националната сигурност в условията на новите реалности“, каза Красимир Янков.
Той поясни, че със сливането на ДАНС и ГДБОП се постигнаха две цели. На първо място ДАНС не просто да регистрира процеси, а да реагира бързо и адекватно да противодейства в защита на обществото. Задачи от типа на установяване и неутрализиране на структури от мрежата на Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) могат да се решават само с такъв модел - Национална агенция, която има правомощия да предотвратява, разкрива и противодейства на посегателствата срещу националната сигурност.
По думите му борбата с трансдържавни криминални структури също изисква потенциал за бързи оперативни действия в условия на висока степен на секретност – каквато не може да се обезпечи с интегрирани полиструктурни и междуведомствени действия. Като втора постигната цел народният представител посочи, че с извеждането на ГДБОП от МВР се предотвратява възможността дирекцията да се използва като инструмент за увеличаване на властовия капацитет на управляващите.
Според Янков тя трябва да е служба, подлежаща на пряк парламентарен контрол. „Именно затова ръководителят на ДАНС трябва да се избира от Народното събрание, при една публична прозрачна процедура, а не да бъде назначаван от когото и да било. И точно тук идва и другият анахронизъм в предложените промени - ръководителят на Национална агенция да се назначава еднолично, а ръководните нива в МВР и ДАНС да бъдат върнати към конкурсното начало“, посочи Красимир Янков.
Той отбеляза, че това е метод за въвеждане на косвени критерии, подлежащи на манипулиране или пък неотразяващи в пълнота качествата и недостатъците на кандидатите. По думите му обективна оценка за кариерно развитие в системата на МВР и ДАНС е цялостната работа и преминаване на квалификационни нива на отделния служител. Янков е категоричен, че такава оценка трябва да се изготвя регулярно от кадровата служба и заедно със становището на преките ръководители представлява нормалният механизъм за заемане на дадена длъжност.