За разлика от тях Европа разчита на множество частни компании и различни национални политики, което затруднява координираните действия при криза.
След началото на войната в Украйна Европейският съюз въведе механизъм за съвместно закупуване на газ, но резултатите от него остават ограничени. Макар платформата да е била полезна за по-малки вносители, големите енергийни компании предпочитат да сключват сделки самостоятелно.
По правилата на ЕС държавите членки трябва да запълнят газовите си хранилища до поне 80% от капацитета им до декември. Обикновено това се случва през лятото, когато търсенето е по-ниско и цените са по-изгодни. Тази година обаче високите летни цени промениха тази логика и намалиха стимулите за компаниите да купуват и складират газ предварително.
Допълнително напрежение може да дойде от Азия. Експертите предупреждават, че горещото време ще увеличи използването на климатици и съответно търсенето на енергия. Макар повечето азиатски държави да разчитат на дългосрочни договори, при недостиг те могат да се насочат към спот пазара, където цените реагират незабавно на повишеното търсене.
Това би поставило Азия и Европа в директна конкуренция за едни и същи доставки на втечнен природен газ. Според оценки на европейската енергийна агенция ACER, за да изпълни целите си за запълване на хранилищата, ЕС може да се нуждае от до 13% повече внос на LNG в сравнение с миналата година.
Анализаторите предупреждават, че ако европейските покупки за зимния сезон съвпаднат с ръст на азиатското търсене, може да започне истинска надпревара за наличните количества газ. В такъв сценарий Европа ще бъде принудена да плаща по-високи цени, за да си осигури необходимите доставки.
Особено внимание е насочено към Китай, който традиционно е един от най-големите вносители на енергийни ресурси в света. След началото на конфликта между Иран и Израел страната временно намали покупките си и използва натрупаните резерви, което помогна за стабилизирането на пазара. Според експерти обаче тези запаси постепенно намаляват и ако Китай се върне агресивно на спот пазара, цените могат отново да тръгнат нагоре.
Европейски представители признават, че при подобен сценарий ЕС може да се окаже в по-неизгодна позиция. Докато държави с по-централизирано управление могат бързо да насочат компаниите си към конкретни действия, Брюксел има ограничени възможности да влияе върху решенията на частните енергийни дружества. Именно затова дори при намаляване на напрежението в Близкия изток опасенията за нов скок на цените на газа в Европа остават напълно реални.
