Игри на оцеляване: Могат ли да бъдат предоговорени механизмите за вредните емисии? 

"Синдикатите посочихме нуждата от справедлив преход, но той се случва в европейската схема за търговия с емисии. Там нещата са голяма част от причините за днешното състояние. Търговията с емисии може би е бизнес, но тя убива всичко. Не можем да въстанем срещу тази схема, но можем да поискаме тя да бъде регулирана по допустим начин. Трябва да има регулатор за емисиите, защото те растат буквално с натискането на копче", категоричен беше Александър Загоров от КТ "Подкрепа". 

Според него квотите не трябва да стоят по този начин, зящото убиват производствата. Синдикатите не искат да се замразят цените на квотите, но настояват за различна конфигурация на схемата - да не се плащат толкова скъпи емисии.

"Как да ви кажа колко да се плаща? Казвам ви, че съм за механизми - ако има регулация, ще има и баланс", посочи Заговор пред Нова телевизия. 

Според него не става дума само за пари в този териториален план, а за всичко: 

"Детайлите ги няма", допълни той.

"Това е пазарен механизъм. Не виждам възможност за предоговарянето му. Случва се в цяла Европа. Причината е, че ТЕЦ-овете са неефективни. Има два механизма - България да спре да се съобразява с изискванията или плавен преход и преминаване към производства, които в момента намират пазарното си приложение", допълни икономистът Юлиан Войнов.  

По думите му в момента при тези правила централите са обречени на затваряне. 

"Елекгроенергията, която произвеждат, е изключително скъпа", допълни още Войнов. 

Според него бъдещето е да се инвестира в системи за съхраняване на енергия, каквито например са батериите. Второто е да се развива екопреносна система.

“Социалният проблем по отношение на доходите ще бъде решен. По отношение на работните места - ясно е, че при намаляване на капацитета на работа, трябва да има преход към други работни места. Сложен период е, но има механизъм - един от тях е плащането на компенсации", допълни той. 

“Дори да се сбъднат мечтите на някои крайни и от скоро пребиваващи в политиката групи и България да не е част от европейското семейство и да не плаща квоти, цената ще е много по-висока, защото тези квоти не се въвеждат за да се наруши производството на българските ТЕЦ-ове, а с възможност максимално да се минимизират негативните последствия върху климата", обясни Симеон Горов, координатор на “енергетика и климат” в “За земята”.

"Полша как си реши проблема? Направи механизми за капацитет. Ние го проспахме това. Това означава да се плаща на централите да работят тогава, когато са нужни. Да им се плаща нещо като студен резерв. Това беше начинът те да бъдат запазени за бъдещето. Всеки знае, че са нужни на енергийната систева. Няма да има затваряне на централи, но те ще работят все по-малко, особено 2026 г. заради ангажимента за 40% намаляване на въглеродните емисии. Проблемът ще е в мините, защото те работят много по-малко. Нещата няма да станат от днес за утре, но пазарната реалност е, че тези централи няма как да оцелеят", допълни Боян Рашев.