Също така зависят от външни фактори, без някакви особени предприемачески напъни.

Това е хипотезата на икономиста Стоян Панчев, която, според него, се потвърждава от случая "8-те джуджета", пък и от последните 10+ години управление

Както сами са си казали, няма да се влиза в асансьорния бизнес на Изамет, ще източат парите от новата програма на ЕС за асансьорите. Магистралитр, санирането, зелената сделка , спасителният фонд - всички са много убави, щото са свежа захар за тумора.

Сега, очевидно вече не стига, затова и вероятно се прибягва към Божков, Бобокови и т.н. Нещо като мостово финансиране, докато се види ще дойдат ли напечатаните от ЕЦБ милиарди мазнинка по тръбопровода?, пише още той.

Ето и останалата част от поста му:

Преди 7-8 години човек с опит и доста познания за функционирането на политическата система ми разви тезата, че още след 2009 г. е бил направен неуспешен опит да се управлява и у нас по нещо наподобяващо "моделът Путин".

Според събеседника ми, тогава не проработило, защото у нас, за разлика от необятна Русия, няма нужните природни ресурси, които да бъдат заграбени и да позволят изплащането на държавно-олигархична система, способна да задържи достатъчно голямо парче власт.

Разбираемо е - за да имаш този модел трябва да захранваш широка система от кронита, репресивен апарат, медии, политически клакьори. В същото време, без нефт, газ и диаманти, ще трябва парите да идват от нормален, работещ бизнес. Такъв бизнес с бандитски режим няма как да се получи. Дори и да бъде заграбен директно, управлението му не е лесна работа, пък и води до общо обедняване и политически проблеми.

Т.е. системно сме имали късмет, че няма как да се получи у нас истинска тежка, бандитска автокрация. В такъв случай, обаче, защо в момента виждаме някакъв роден еквивалент точно на Путиновото "опраскване" на богаташите?