Има и такива президенти: Ако перифразирам Рейгън, се обръщам към всички нас - да съборим стената от ограничения над Украйна!

"През юни 1987 г. Роналд Рейгън произнесе реч в Западен Берлин, отправи прост, но силен призив към стражите на бариерата: „Съборете тази стена!“. И две години и половина по-късно, на 9 ноември 1989 г., берлинчани го правят. Десетилетия по-късно ние сами изграждаме стена, принуждавайки Украйна да води битката си зад нея, скована, изправена пред нови руски атаки и понасяща все повече жертви всеки ден. Ако перифразирам Рейгън, се обръщам към всички нас: Да съборим тази стена от ограничения!", пише още естонският държавен глава.

Автор на публикацията е Алар Карис, президент на Естония, текстът е поместен в "Politico". Преводът и заглавието са на ФрогНюз:

"Когато Берлинската стена падна през ноември 1989 г., бях 31-годишен изследовател в Естонския биоцентър на Академията на науките с две малки деца. И у дома, в окупираната от Съветския съюз Естония, само на няколко километра от военновъздушна база, в която се намираха тежки бомбардировачи, носещи ядрени бойни глави, наблюдавах как берлинчани събарят стената, която ги разделяше в продължение на три десетилетия.

Вярвах с надежда, че децата ми ще могат да живеят в Европа без стени - психически или физически.

Това беше време на голяма надежда за мнозина, а за мен възстановяването на независимостта на Естония през август 1991 г. беше нейният връх. Моралната мощ на свободния свят се беше сгромолясала с пълна сила и за първи път след Втората световна война над 220 милиона източноевропейци имаха шанса да поемат по пътя към свободата и просперитета.

Днес много от мечтите на тази епоха са се сбъднали. Надеждите ни за траен мир и вярата ни в невъзможността за война в Европа обаче се сринаха. В момента имаме усещането, че целият ад се е изпразнил и дяволите са пуснати на свобода на земята, че злите сенки на 20-и век - призраци, въплъщаващи копнежа по сталинските тайни пактове, сфери на влияние и груба сила вместо международно право - са се появили отново.

И в това време на конфликти линиите, които ние, като Запад, сме очертали, изострят проблема.

На 24 февруари 2022 г. Русия започна пълномащабна атака срещу съседна Украйна, като възнамеряваше за три дни да превземе Киев и да замени демократичното правителство, ангажирано с по-тесни връзки с ЕС и НАТО. Тя вече беше използвала същия претекст, за да нападне Грузия през 2008 г. и Украйна през 2014 г.

В тази геополитическа криза - най-голямата, на която сме ставали свидетели от десетилетия насам - трябва да запазим високо вдигната глава и да бъдем ясновидци. Войната на Русия срещу Украйна е черно-бяла: Русия е агресор, а Украйна е жертва.

Никоя държава не е заден двор на друга. Никоя държава не може да отмени правото на друга да избира независими цели в областта на външните отношения и сигурността. Ако агресор направи този опит, ако премине тази граница, тогава ще се притечем на помощ на жертвата и ще накажем нападателя. А Русия е пресякла тази червена линия.

За съжаление съществуват и други ограничителни линии - такива, които западните държави приемат за червени линии на Русия. И като правим такива предположения за намеренията на Русия, ние вече сме изградили собствена стена. Начертахме линия с убеждението, че пресичането ѝ ще означава ескалация.

Това е невярно! Страхът ни е неоправдан.

Само преди две години и половина мнозина смятаха, че предоставянето на каквато и да е военна помощ на Украйна би означавало ескалация. Това не беше така. Или че предоставянето на танкове и изтребители на Украйна ще бъде ескалация. Не беше. Ограниченията, които сме си поставили, са били многократно дискредитирани. Те просто отразяват нашия страх, слабост и нерешителност - всичко това подхранва агресора, окуражава го и увеличава апетита му.

Русия не прилага никакви ограничения спрямо себе си. Нито Северна Корея, нито Иран са ограничили начина, по който Кремъл може да използва оръжията, които те доставят. И тези ракети, безпилотни самолети и бомби - предоставени без възражения - убиват украински жени и деца. Те убиват служители на Червения кръст и разбиват болници, търговски центрове и нанасят удари по кораби, превозващи зърно за Африка.

И все пак ние поставихме ограничения върху начина, по който Украйна може да използва западни оръжия за собствената си защита. Забранихме на страната да обстрелва военни бази и цели на територията на Русия, които са източник на ракетните атаки срещу детски болници.

Тези ограничения са несправедливи, неморални и вредни. Прилагайки ги, ние изградихме стена, в която от едната страна доблестно помагаме на Украйна, а от другата възпрепятстваме пълноценното използване на собствената ни помощ. По своята същност принуждаваме Украйна да води отбранителните си битки с една ръка, вързана зад гърба ѝ.

Нека сега отменим тези ограничения.

Ще повторя това, което казах в речта си пред Общото събрание на ООН миналия месец: Можем да продължаваме да осъждаме бруталните зверства на Русия, но без ефикасни действия срещу насилието историята ще бъде тази, която ще ни осъди. И съм съгласен с бившия генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг, когато каза, че можехме да предоставим военна подкрепа на Украйна преди 2022 г. и може би да предотвратим тази война.

Бил съм в Украйна три пъти от началото на този конфликт. При последното ми пътуване, само преди месец, посетих електроцентрала, превърната в руини от ракети, изстреляни от територията на Русия, и си помислих: Каква целенасочена жестокост. Поредното военно престъпление, целящо да сломи издръжливостта на украинците, оставяйки ги без електричество през зимата, което в градските райони означава и без течаща вода или водопровод, без възможност да отидат на работа или училище.

Когато става дума за осъществяване на империалистическите ѝ амбиции в Украйна и Европа, Русия не се интересува от цената - било то в пари или човешки животи. Трябва да накараме Русия да разбере, че никоя държава никога не може да наложи волята си на своите съседи чрез война. А това означава, че Русия не може да спечели тази война.

През юни 1987 г. президентът на САЩ Роналд Рейгън произнесе реч в Западен Берлин, в която отправи прост, но силен призив към стражите на бариерата: „Съборете тази стена!“. И две години и половина по-късно, на 9 ноември 1989 г., берлинчани го правят.

Десетилетия по-късно ние парадоксално сами изграждаме стена, принуждавайки Украйна да води битката си зад нея, скована, изправена пред нови руски атаки и понасяща все повече жертви всеки ден.

Така че, ако перифразирам Рейгън, се обръщам към всички нас: Да съборим тази стена от ограничения!".