Днес украинското списание „Фокус“ изследва как съвременните ракетни удари влияят на сеизмичната стабилност и какви са рисковете за региона, включително и за България.

Специалистите предупреждават за опасността от т.нар. „индуцирана сеизмичност“ – процес, при който външно въздействие (като мощна експлозия) задейства геоложки процеси. При удар от тежки ракети като Х-101, „Кинжал“ или „Циркон“, възникват вибрации, подобни на слаби земетресения.

Те могат да доведат до:

* Активиране на разломи

Взривната вълна може да се превърне в „спусък“ за вече напрегнати участъци от земната кора.

* Деформация на масиви

Продължителните вибрации отслабват структурата на почвата.

* Акустичен ефект

Звуковите вълни променят плътността на горните земни слоеве.

Заплахата от зона „Вранча“

Еколозите обръщат специално внимание на Южна Украйна (Одеска и Николаевска област), които са в непосредствена близост до сеизмично активната зона „Вранча“ в Румъния. Масивните удари в тези райони могат да се окажат допълнителен дестабилизиращ фактор за почвите, водещ до свлачища и пукнатини.

Постоянните вибрации имат отложен ефект, който може да се прояви след време под формата на:

* Увреждане на основите на сгради (натрупване на микропукнатини).
* Нарушаване на подземните водни течения.
* Загуба на плодородието на черноземите поради разместване на пластовете.

Макар Украйна да не е сред най-сеизмичните райони, тя е силно зависима от активността на „Вранча“ – една от най-мощните зони в Европа. Историческият пример от 1977 г. показва колко опустошително може да бъде едно силно земетресение от този източник. Тогава в България най-тежко е засегнат град Свищов, където загиват над 130 души и са разрушени стотици сгради.

Поради спецификата на разпространение на вълните, Северна и Централна България често усещат трусовете от „Вранча“ по-силно от други региони. Днес въпросът дали изкуствените трусове от войната могат да провокират естествени такива в Карпатите вече не е само теоретичен, а критична задача за международната научна общност.