Инжекции без рецепта и пептиди със съмнителен ефект – хиляди българи рискуват здравето си

Според д-р Райна Стоянова, ендокринолог и председател на Българската лонджевити асоциация (BLA), социалните мрежи създават нереалистични стандарти, които тласкат хората към рискови решения. „Пациентите идват с невъзможни искания. Това, което виждат онлайн, не е съвсем истинско — никой не знае какво се крие зад камерата“, обясни тя, цитирана от NOVA.

По последни данни над 8000 души в България си купуват инжекции за отслабване без лекарско предписание. „Пациенти искат да коригират теглото си, макар и да нямат нужда. Прилагат се инжекции, предназначени за диабетици, често без консултация с лекар“, уточни д-р Стоянова. Тя добави, че усложненията могат да бъдат тежки — гастропареза, панкреатит, жлъчни кризи и дори депресивни състояния.

Лекарката обърна внимание и на нова мода: използването на пептиди за по-озарена кожа. „Тези пептиди не са добре проучени и все още се прилагат в експерименталната медицина. С тях се експериментира върху животни“, подчерта тя.

Елена Цонева-Папуджиева от „Портал за пациента“, сподели и тревожен пример: „Най-смелите пациенти сами си прилагат ботулинов токсин вкъщи. Една жена ми каза, че наблюдавала козметичката си и решила да си го постави сама — дори била по-доволна от резултата“.

На информационно-образователната кампания „Цената на красотата“ в сградата на Българския лекарски съюз (БЛС) бе представено и изследване на Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания (АПАЗ), проведено сред 30 лекари и 30 пациенти от седем града. Резултатите показват, че 51% от хората, подложили се на естетични процедури, са на възраст между 31 и 50 години, 23% са между 18 и 30 години, а 27% — над 50.

„Основните мотиви са желанието за по-здрава кожа и забавяне на стареенето. Но психологическите фактори показват неувереност в себе си и вътрешно нехаресване“, посочи Анета Драганова, председател на АПАЗ.

Според специалистите тенденцията ясно показва как общественият натиск и дигиталните илюзии превръщат красотата в рисков стремеж — с цена, която често се плаща със здравето.