Истина или блъф: Защо Западът се притеснява от ядрената заплаха на Путин?

Някои казват, че руският президент може да използва едно или повече по-малки тактически ядрени оръжия, за да се опита да предотврати военно поражение, да защити президентството си, да изплаши Запада или да накара Киев да капитулира.

Предупреждението на Путин, последвано от по-конкретна заплаха за използване на ядрено оръжие в Украйна от съюзник, може да означава, че Кремъл обмисля ескалация, след като Русия анексира четирите украински региона, които окупира само частично. Очаква се руският парламент да обяви регионите за част от Русия на 4 октомври. След като това се случи, от гледна точка на Москва ще бъде ясен пътят за възможен отбранителен удар, ако почувства, че територията е под сериозна заплаха.

Нарушаването на ядреното табу обаче би било признак на отчаяние. Дали Путин ще използва ядрено оръжие или не, в крайна сметка може да зависи от това колко той се чувства притиснат в ъгъла в конфликт, който досега е унижавал, а не побеждавал бивша суперсила.

Путин контролира най-големия ядрен арсенал в света, включително ново поколение хиперзвукови оръжия и десет пъти повече тактически ядрени оръжия от Запада, а Съединените американски щати и военният съюз НАТО го приемат сериозно.

В последните си коментари Путин изрично предупреди Запада, че Русия ще използва всички налични средства, за да защити руската територия и обвини Запада, че обсъжда потенциална ядрена атака срещу Русия. Подобна пряма реторика на Кремъл е много различна от много по-нюансираните ядрени сигнали, предпочитани от късните съветски лидери, след като Никита Хрушчов доведе света до ръба на ядрена война в Кубинската ракетна криза от 1962 г.

Съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан каза пред американски телевизионни мрежи в неделя, че администрацията на президента Джо Байдън приема коментарите на Путин „смъртоносно сериозно“ и е предупредила Москва за конкретни „катастрофални последици“, ако използва ядрено оръжие.

Вашингтон не е посочил вероятния си отговор, но използването на ядрено устройство може да предизвика ядрена ескалация, поради което повечето експерти смятат, че масивна конвенционална атака срещу руски военни активи би била по-вероятна.

Ядреният гонг

Ако Путин наистина нареди ядрен удар в Украйна, това ще бъде първото използване на ядрени оръжия в битка откакто САЩ атакува Хирошима и Нагасаки през август 1945 г. 

Оръжия с по-малък обсег и по-малка мощност, изстреляни по море, въздух или земя, теоретично могат да бъдат използвани срещу украински военни цели, въпреки че тяхната ефективност при такъв сценарий е въпрос на дебат сред военните експерти.

Друг вариант, казват те, би бил Путин да взриви такова оръжие над отдалечен и ненаселен район или водно тяло, като Черно море, като смразяваща демонстрация на намерение.

Радиоактивните утайки от малко руско тактическо оръжие могат да бъдат ограничени до около километър, но психологическото и геополитическото въздействие ще се усети в целия свят.

Ричард К. Бетс, професор по изучаване на войната и мира в Колумбийския университет посочва обаче пред агенция "Ройтерс", че шансовете Русия да прибегне към ядрен удар, са 2:3. 

Под радара 

В знак, че Вашингтон следи отблизо руския ядрен арсенал, данните за проследяване на полети в събота показаха, че САЩ са разположили най-малко два шпионски самолета RS-135 Cobra Ball, използвани за проследяване на активността на балистични ракети, близо до руската граница.

Лорънс Фридман, почетен професор по военни изследвания в Кралския колеж в Лондон, каза, че няма доказателства, че Москва се подготвя за такъв ядрен удар в момента и че Вашингтон ще разбере "доста бързо" дали е така.

превод и редакция: Джесика Вълчева