Народното събрание одобри на първо четене промени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Teкстовете са внесени от Тошко Йорданов от „Има такъв народ“ и група депутати. Законопроектът мина със 143 гласа „за“, 6 „против“ и 24 „въздържал се“.

Промените засягат правилата за иницииране и провеждане на национални и местни референдуми. Те включват облекчаване на подписките и промени в процедурите, по които се стартира допитване до гражданите.

Според доклада на парламентарната правна комисия се въвежда „единен подход“ между националните и местните референдуми. На практика това означава по-малко формални изисквания към хората, които искат да инициират допитване.

Сред основните предложения е отпадането на изискването гражданите да посочват постоянен адрес при подписване за национален референдум. Предвиждат се и нови срокове за събиране и внасяне на подписките.

Промените засягат и случаите, когато междувременно бъде избран нов парламент или нов общински съвет. В такива ситуации започната процедура за референдум няма да се прекратява автоматично, а новият орган ще бъде уведомяван писмено. Текстовете засягат и праговете за брой подписи и за валидност на референдумите.

Политическият контекст

Предложенията идват от ИТН в края на мандата и в условия на предизборна обстановка – факт, който беше подчертан и по време на дебата. От „Продължаваме Промяната – Демократична България“ предупредиха, че референдумът е инструмент, който може лесно да бъде използван за политически цели.

Явор Божанков посочи примера с Brexit във Великобритания като предупреждение как допитванията могат да доведат до дългосрочни последици без ясен обществен консенсус. Атанас Славов заяви, че темата е твърде важна, за да бъде прокарвана в последните седмици на парламента, и обяви, че се въздържа.

ИТН защити проекта с аргумента, че хората трябва да бъдат по-често питани по важни въпроси, но критиците напомниха, че партията от години използва референдумите като политически инструмент, включително за теми, които са пряко свързани с нейния електорален дневен ред.

БСП подкрепи законопроекта, като заяви, че законът за референдумите се е променял през годините именно в посока облекчаване на процедурите.

От „Възраждане“ също застанаха зад промените и обявиха, че подкрепят всяка мярка, която улеснява провеждането на допитвания.

Дебатът в пленарната зала беше прекъсван няколко пъти с искания за почивки, което допълнително забави разглеждането на текстовете.