Ивет Лалова: Разплаках много хора в Доха, гледам към Олимпиадата в Токио, позволих си ден релакс

Работя целогодишно, за да бъда сред най-бързите жени в света. Това е трудно. Щастлива съм, че успявам да го правя. Цената е висока. За да се постигне нещо, жертвите винаги са големи и е важно да се избере възможно най-добрия път. Помага ми усещането, че знам, че има още в мен. Узрях като жена и спортист и това ми помага на пистата. Травмите са неизбежна част от пътя на всеки спортист. Ние се борим постоянно с травмите. На големи първенства се бяга много трудно. Не съм имала гръмки цели. Счупването на бедрената кост, бях мотивирана да се върна. Вървя с обич напред и ще стигна докъдето ми е писано. Много съм мотивирана от всички хора, от младите, от децата, които спортуват.

Вече гледам към Олимпиадата в Токио, за да не изпадна в депресия. Преди старта ти идват странни неща. Това е опит да медитираш сред хиляди хора, нека да го наречем така. Има хора, които не дават добра оценка на нищо. Те не оценяват дори това, което те правят. Трудно допускам нови хора. Аз се храня с любов. Нямаш право на колебание. Трябва да вярваш на своя път, на треньора и на плана. Имам намерение да се подобрявам, докато мога. След Токио поставям различни цели. Нека първо да мине, остават само 10 месеца. Мисля и за края.

Не може да се заблуждаваме, че спорта може да приключи в пенсионна възраст. Избирам хубави неща, които да ме мотивират. Имам двама треньори, мъжът ми работи като помощник-треньор. Накрая остава да бягаш с глава и сърце. Има огромно вълнение. Хората около мен са още по-притеснени от мен самата. Разплаках много хора в Доха. На почивка и на море не съм била една година. Този път сезонът беше дълъг. Успях да си позволя един ден релакс. Има дълги периоди, които тялото трябва да прави едни и същи болезнени неща. Има и по-големи от мен, спортът е богат. От всички получавам голям респект. Вярвам, че можем сами да изградим съдбата си. Хората да не поставят граници пред себе си, не знаят докъде могат да стигнат, докато не го направят.