По данни на прокуратурата мъжът е нанасял удари с юмруци по главата и тялото на жената, дърпал я е за косата и е отскубвал цели участъци. По цялото ѝ тяло са установени тежки травми – отоци, кръвонасядания, липсващи зъби. Пострадалата е със средна телесна повреда, нанесена с особена жестокост и в условията на домашно насилие.

Обвиняемият е задържан за 72 часа. Той е осъждан и в момента се намира в изпитателен срок по предходна присъда. По искане на прокуратурата съдът му наложи постоянна мярка „задържане под стража“, която може да бъде обжалвана.

Поредният случай, същият модел – жените остават без защита

Този случай не е изолиран. Той е поредното доказателство, че домашното насилие в България е криза, а не отделни инциденти. Жените често живеят в страх от мъже, които вече са били осъждани, вече са проявявали агресия, вече са били заплашителни – и въпреки това системата ги оставя сами, докато не стане твърде късно.

Насилието в Кубратово е копие на десетки други истории. Многократни побои, заплахи, ескалация, липса на своевременна защита, чак след това арест. България от години регистрира случаите едва когато жените са вече в болница, в безсъзнание – или в най-тежките случаи, в моргата.

В страната ни няма ефективен механизъм, който да гарантира безопасност на жени, живеещи с насилници. Ограничителните заповеди закъсняват. Контролът върху тях е слаб. Рискът за живота се подценява. А извършителите – дори осъждани – често остават на свобода до момента, в който нападнат отново.

Обществото ни продължава да живее с илюзията, че домашното насилие е „семеен проблем“. Но това е престъпление – системно, повтарящо се, предвидимо. И още по-страшното е, че голяма част от жертвите никога не стигат до полицията, защото не вярват, че ще бъдат защитени.

Този случай – както и десетките преди него – е предупреждение. Жените в България продължават да живеят в риск, защото държавата не осигурява адекватна защита. А насилниците дори не мислят, че биха понесли последици от действията си, защото знаят, че това просто няма да се случи.

Държавата отново изглежда като „Спящата красавица“, само че тук няма кой да я събуди навреме. И докато институциите спят своя дълбок и удобен сън, жените плащат цената.

Насилниците действат, защото знаят не просто, че системата ще закъснее, а че система изобщо няма.