Според Коорс енергийната система на Европа все още не е готова да осигури необходимото електричество за мащабното разрастване на инфраструктурата за изкуствен интелект. По думите му това може да наложи временно използване на нови газови електроцентрали, които отделят въглеродни емисии, ако ЕС иска да запази конкурентоспособността си.
„Електрическата мрежа не е готова, малките модулни ядрени реактори няма да бъдат изградени навреме. И сега какво?“, коментира Коорс.
Европейската комисия има амбиция до 2032 г. да утрои капацитета на центровете за данни в рамките на плана си за превръщане на ЕС в „континент на изкуствения интелект“. Според Коорс обаче развитието на възобновяемата енергия, разширяването на електропреносните мрежи и проектите за ново поколение ядрена енергетика се движат твърде бавно, за да подкрепят този растеж. Това поставя Брюксел пред сложен избор – дали временно да разчита на газови мощности, за да поддържа развитието на изкуствения интелект, докато инфраструктурата за чиста енергия бъде изградена.
Борба между изкуствения интелект и климатичните цели
Дебатът се превръща в част от по-широкия политически въпрос в Европа – как да се съчетаят технологичната независимост, икономическата конкурентоспособност и климатичните ангажименти.
На континента функционират около 3000 центъра за данни, което прави региона вторият най-голям пазар в света след Северна Америка. Най-много такива обекти има в Германия, Франция, Нидерландия, Ирландия и Великобритания. Скандинавските държави също се превръщат във все по-привлекателна дестинация заради по-хладния климат и достъпа до чиста енергия. Въпреки това Европа изостава значително от САЩ и Китай по отношение на изчислителния капацитет и инфраструктурата, необходима за разработването на напреднали модели на изкуствен интелект.
Европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен заявява, че центровете за данни са добре дошли в Европа само ако допринасят за енергийния преход. Това включва използване на възобновяема енергия, по-висока ефективност и повторно използване на отпадъчната топлина. Европейската комисия подготвя и специален знак за устойчивост на центровете за данни, който ще оценява фактори като енергийна ефективност, потребление на вода и възможности за оползотворяване на топлината.
Коорс определя тези инициативи като „изключително ценна първа стъпка“, но според него политиците все още разчитат, че ключовите инфраструктурни проекти ще бъдат завършени навреме, въпреки че индустрията има сериозни съмнения. По думите му по-голяма прозрачност от страна на операторите на електрически мрежи и институциите за възможните забавяния би позволила на бизнеса да търси алтернативни решения.
Критики от екологични организации
Екологични организации предупреждават, че връщането към газова енергетика би било грешна стъпка. Според тях зависимостта на Европа от изкопаеми горива е една от причините континентът да остава уязвим при енергийни кризи.
„Идеята, че бавният напредък на ЕС в климатичната политика трябва да бъде още повече жертван заради печалбите на технологичния сектор, е абсурдна“, категорични са от Greenpeace EU.
Коорс подчертава, че секторът на центровете за данни остава ангажиран с използването на чиста енергия и подкрепя развитието на соларна, вятърна и ядрена енергетика. Той обаче поставя под въпрос дали само възобновяемите източници и батериите могат да осигурят необходимата стабилност за бързото разрастване на изкуствения интелект.
„Батериите няма да могат да ни преведат през периода до 2034 г.“, смята той, като според него политиците подценяват мащаба и цената на необходимото съхранение на енергия.
Ако модернизацията на електрическите мрежи и ядрените проекти се забавят, газът може да се превърне в единственото практично временно решение, твърди Коорс.
Подобна тенденция вече се наблюдава в САЩ, където бумът на центровете за данни заради изкуствения интелект води до рязко увеличаване на търсенето на нови газови електроцентрали. По данни на Международната агенция по енергетика глобалните поръчки за нови газови мощности през миналата година са достигнали най-високото си ниво от 25 години, основно заради американския технологичен бум.
