Комисията ще позволи и временна държавна помощ, с която страните членки да подкрепят домакинствата и бизнеса при високите цени. Подкрепата обаче трябва да бъде ограничена във времето и насочена към най-засегнатите.

 

За разлика от мерките след руската инвазия в Украйна, този път Брюксел не предлага данък върху свръхпечалбите на енергийните компании, нито таван на цените на газа.

 

Енергийният комисар Дан Йоргенсен заяви, че дългосрочната цел е Европа да произвежда собствена чиста енергия, вместо да разчита на внос на горива.




След кризата през 2022 г. ЕС ускори изграждането на вятърни и соларни мощности, но все още изостава в замяната на технологии, които използват петрол и газ. Зависимостта от външни доставки остава ключов проблем и прави блока уязвим при нови ценови шокове.

 

Комисията планира да въведе конкретни цели за електрификация и да предложи мерки за намаляване на разликата в цените между ток и изкопаеми горива. Това се смята за решаващо, за да се ускори преминаването към електромобили, термопомпи и други чисти технологии.

 

Сред другите предложения са:

- по-ниски такси и данъци върху електроенергията;
- стимули за гъвкаво потребление;
- подкрепа за уязвими групи и енергоемки индустрии;
- координирано запълване на газовите хранилища преди зимата;
- наблюдение върху пазара на горива, включително авиационно.

 

Планира се и насърчаване на т.нар. „социален лизинг“ – схеми, които да направят електромобилите и чистите технологии по-достъпни за домакинствата.

 

Експерти оценяват мерките като стъпка в правилната посока, но ги определят като недостатъчни. Според тях липсват по-силни инструменти, особено при облагането на печалбите на енергийните компании.

 

Очаква се законодателно предложение да бъде представено през май, но промените в данъчните правила ще изискват единодушна подкрепа от държавите членки – процес, който традиционно е труден.