Изкуството е основна мишена на организираната престъпност

Изкуството традиционно се свързва с благородни мотиви и наследство. Пазарът на изкуство обаче, с високата си стойност на единица транзакции, субективните и/или манипулирани оценки и относителната си непрозрачност, може да бъде използван като инструмент за престъпни инвестиции и пране на пари, особено чрез покупка и препродажба на произведения на изкуството с цел легитимиране на незаконни средства.

Как може индустрията да се защити? Ефективни ли са наличните инструменти и какво още може да се направи? В скорошно проучване проф. Гергана Гвинчева и проф. Бертран Моне от EDHEC Business School се задълбочават в силите, които движат прането на пари в света на изкуството, и начините за справяне с този нарастващ проблем.

Липса на прозрачност

Експерти изчисляват, че между 2% и 5% от световния БВП се пере годишно. Макар прането на пари чрез изкуство да е само един от многото методи, арт индустрията се откроява с липсата си на прозрачност и субективните механизми за оценка, които често са свързани със спекулации.

Това я прави един от най-слабо регулираните пазари по отношение на усилията за ограничаване на прането на пари. Всъщност, след трафика на наркотици и оръжия, търговията с произведения на изкуството се нарежда сред най-доходоносните източници на финансиране за незаконни дейности.

През 2007 г. се случва един ярък пример, свързан с картина на Жан-Мишел Баския. Произведението на изкуството преминава през митницата с фактура, в която се посочваше стойността му от едва 100 долара (82 евро), въпреки че реалната му стойност е 8 милиона долара (6,8 милиона евро).

Зад тази транзакция стои схема за пране на пари, организирана от бивш бразилски банкер. Този случай разкрива как пазарът на изкуство, по самата си природа, може да се окаже в центъра на незаконни дейности.

Добре смазана машина

Прането на пари е процес на прикриване на произхода на незаконно получени средства, за да изглеждат те легитимни. Целта е проста: „мръсните пари“, които не могат да се използват открито, да се превърнат в „чисти пари“, които се сливат безпроблемно с легалната икономика.

В света на изкуството престъпните организации използват добре установени тактики, подобни на тези, използвани от мексиканските наркокартели в търговията с фентанил.

Изкуството изпълнява две ключови роли в престъпните схеми. Първо, то действа като пряк източник на незаконен доход чрез производството на фалшифицирани произведения или продажбата на откраднати произведения. Второ, то функционира като инструмент за пране на пари: автентични произведения на изкуството се купуват и препродават, за да се изчистят незаконните средства.

Процесът на пране на пари се развива на три етапа: инвестиране, наслояване и интеграция. Инвестирането включва превръщането на мръсните пари в средства, депозирани в банкови сметки.

Например, престъпниците могат да купуват произведения на изкуството с пари в брой и след това да ги препродават, изисквайки плащане чрез банков превод от новия купувач. Това често разчита на подкупване на вътрешни лица в галерии, аукционни къщи или свободни пристанища.

Наслояването представлява преместване на инвестираните пари през множество сметки, за да се прикрие следата им. Пазарът на произведения на изкуството е от особен интерес на този етап от прането на пари поради спекулациите с определени видове произведения на изкуството и търгове, които могат да повишат нерационално цената на произведенията.

Това позволява на престъпниците да инвестират големи суми пари в ограничен брой транзакции, без да привличат внимание.

И накрая, интеграцията означава реинвестиране на изпраните пари в законни активи, често чрез фиктивни компании, за да се завърши цикълът.

Множество уязвимости

В много отношения пазарът на произведения на изкуството е уязвим за престъпна дейност. Тези уязвимости са особено изразени в области, където непрозрачността и анонимността са често срещани, като например частни продажби в аукционни къщи, цифрови транзакции, включващи плащания с криптовалута, и използването на безплатни портове за съхранение и трансфер.

Първото звено във веригата на незаконната дейност често включва производството на фалшиви произведения на изкуството или продажбата на откраднати произведения, като и двете генерират средства, подходящи за пране на пари.

Ярък пример е голяма европейска операция през 2024 г., която обхваща Испания, Франция, Италия и Белгия. Властите конфискуват над 2000 фалшиви съвременни произведения на изкуството, което води до загуба от около 200 милиона евро.

Друга критична уязвимост възниква, когато произведения на изкуството сменят собственика си чрез платформи за продажби. Този риск е особено изразен при частни продажби, където произходът и самоличността на продавача рядко се оповестяват публично.

Липсата на прозрачност създава отлични възможности за престъпниците да перат пари, като прикриват произхода и историята на собствеността на произведението на изкуството.

Накрая, в самия край на веригата за създаване на стойност, фиктивните компании често се използват за закупуване на произведения на изкуството, като по този начин се прикрива истинският бенефициент и се затруднява проследяването на произхода на средствата.

Нови, по-ефективни инструменти?

Регулаторната среда, регулираща пазара на изкуство, напоследък се развива към по-строги стандарти.

В Европейския съюз шестата директива за борба с прането на пари разширява изискванията, за да включи и професионалистите на пазара на произведения на изкуството. Съгласно тази директива те вече са задължени да проверяват самоличността на клиентите и да наблюдават всички транзакции, надвишаващи 10 000 евро.

На ниво държави националните мерки засилват санкциите за борба с прането на пари на пазара на изкуство. Например, в САЩ предложеният Закон за почтеност на пазара на изкуство има за цел да наложи специфични задължения на сектора на изкуството относно борбата с прането на пари, проверката на самоличността на клиентите, подробното водене на отчетност, наблюдението на транзакции над 10 000 долара и докладването на подозрителни дейности на Министерството на финансите на САЩ.

The Conversation