„Изтощени сме“, твърдят иранци след прекратяването на огъня

„Обикновените хора пострадаха най-много“, казва Сирус, иранец от Техеран, който поиска името му да бъде променено от съображения за безопасност.

В интервю за Би Би Си той казва: „Вярвам, че цялата война е била предварително дирижирана. Израел и САЩ влязоха и унищожиха военни и ядрени обекти, Иран изстреля няколко ракети, удари американска база и двете страни са доволни“ , казва той, но добавя, че иранският народ е този, който е оставен да страда.

Министърът на здравеопазването на Иран заяви във вторник, че 606 души са били убити, въпреки че независими анализатори оценяват броя на жертвите на два пъти повече.

Войната разпали у иранците смесица от страх, отчаяние и – сред някои – проблясъци на надежда. Някои се страхуват за безопасността си и бъдещето на страната си, докато други спекулират дали конфликтът може да доведе до реални политически промени.

Мину, жена, която също се крие зад измислено име, коментира, че я е страх от последствията за обикновените жители. „Това, което наистина ме плаши, е опустошенията от войната, съчетани със санкции и мъртва икономика, всичко това причинено от алчността на режима. Ние платихме цената, с парите и с живота си, и ще продължим да плащаме. Ние, иранският народ, сме изтощени. Не искаме война, не искаме санкции и дори не искаме прекратяване на огъня. Искаме просто да живеем в мир в страната, която обичаме.“

Тя добавя: „Това, което ме плаши повече от войната или дори от прекратяването на огъня, е ранената и унижена Ислямска република. Те не можаха да надделеят над САЩ, а сега, когато иранският народ е в обсега им, те ще умножат екзекуциите и мъченията.“

Иранските власти отдавна предприемат репресии срещу недоволните от режима, като тези мерки се засилиха след широко разпространените протести през 2022 г. Според комисаря на ООН по правата на човека, миналата година в Иран са били екзекутирани най-малко 901 души.

Журналисти не могат да правят репортажи от вътрешността на Иран поради ограничения, наложени от правителството на страната.

Друг мъж казва, че е загрижен, че разходите за войната ще бъдат поети от народа, а не от режима. „Правителството ще даде приоритет на възстановяването на военните и ядрените си мощности пред инвестициите в публична инфраструктура.“ Той добавя: „Те може да предложат на хората временни свободи, но това няма да е трайно.“

Други интервюирани граждани са категорични, че прекратяването на огъня не е трайно и че САЩ и Израел го използват, за да накарат аятолах Хоменей да излезе от укритието си. Всички са категорични: „Тази война няма да приключи с прекратяване на огъня, тя ще приключи с падането на този режим. А режимът няма никакъв шанс.“