„Жега, глад и гняв“: Как климатичните промени променят хранителната сигурност в Южна Европа

Жегата вече не е просто дискомфорт. Тя се превръща в икономическа и социална бомба със закъснител – разклаща една от най-основните основи на обществото: хранителната сигурност. А Южна Европа е на фронтовата линия.

Региони, които буквално се препичат

Според данни на Copernicus Climate Change Service, 2023 г. е най-горещата в историята на Европа, като Южна Италия, Андалусия, Тесалия и Тракия са особено засегнати. Над 60% от Испания е в състояние на „хронична суша“. В България, според ИАМО, броят на дните с температури над 35°C се е удвоил спрямо 1990 г.

В Гърция – страната с най-дълъг летен сезон в ЕС – огнените вълни през 2023 г. доведоха до над 100 хиляди хектара опожарена земя, включително фермерски земи в Тесалия и Пелопонес.

Как се срива аграрната система

В Испания реколтата от пшеница през 2023 г. беше най-слабата от 30 години – с 27% по-ниска от обичайната. Производството на зехтин в Андалусия падна с близо 50%.

В България зърнопроизводителите от Добруджа и Тракия отчетоха загуби между 30–70% в зависимост от региона, като се наблюдава „климатична декласация“ – земи, които доскоро даваха изобилие, вече не могат да се използват ефективно без огромни инвестиции в напояване.

Италия губи не само добиви, но и традиции. Производители от Тоскана започват да заместват лозови насаждения с устойчиви на жега култури като рожков и смокини – необичаен завой за страна, която живее с виното.

Напояването става бойно поле

Според доклад на Европейската агенция по околната среда, 17% от водните ресурси на Южна Европа вече са под „екстремен натиск“. В България язовир „Камчия“ достигна рекордно ниски нива през 2024 г., а фермерите в Югоизточна България получаваха вода по график.

В Испания земеделците в региона Мурсия се борят с ограничения върху използването на вода – на фона на протести, някои от които прерастват в блокади на магистрали. В Гърция конфликтите между фермери и общини заради водни ресурси зачестяват, особено в Тесалия.

Когато доматът става лукс

Ефектът върху потребителите е пряк: цените на плодовете и зеленчуците в ЕС се повишиха средно с 20% за година. В България, по данни на КНСБ, цената на доматите достигна 5,50 лв. за килограм в сезона им – неслучвало се от десетилетие.

Италианската асоциация на потребителите Codacons предупреди за „новата инфлация на пастата“, след като цените на зърното и зехтина скочиха с над 30%.

В селските райони на България и Гърция се наблюдава обратна миграция – не хора, които се връщат, а такива, които напускат заради фалити, бедност и липса на перспектива.

Гладни хора не вярват в демокрация

През последните години протестите на фермери се увеличиха в цяла Европа. В България те прераснаха в национални блокади през януари 2024 г. заради недостиг на субсидии и липса на визия за справяне с климатичните рискове.

В Испания фермерите заплашиха с масово изтегляне от производството на зехтин, ако държавата не увеличи помощите. В Гърция земеделци заплашиха с бойкот на парламентарните избори.

Политолозите отчитат, че в засегнатите от климатичната криза региони расте подкрепата за крайни политически партии – особено там, където държавата не предлага дългосрочни решения.

Разкъсани политики и липса на хоризонт

ЕС има обща стратегия за климатична адаптация, но според European Court of Auditors тя е „твърде обща и оставя на страните сами да се справят“.

В Испания и Италия се прилагат пилотни проекти за устойчиво земеделие (агрофотоволтаици, „умно напояване“, възстановяване на стари сортове), но в България подобни програми са на ранен етап или съвсем отсъстват.

Климатичната криза в Южна Европа вече не е само екологичен проблем. Тя е икономическа, социална и стратегическа заплаха. И ако днес някой смята, че сушата в Сицилия или пожарите в Тесалия не го засягат, нека погледне следващата си касова бележка в супермаркета.

ФрогНюз